Естествено, херцог и херцогиня Ашбъртън разполагаха е най-хубавата ложа в театър „Атиниум“. Розалинд едвам сдържаше възбудата си, когато двамата със Стивън пристигнаха за тържественото откриване на театъра от трупата „Фицджералд“ с пиесата „Зимна приказка“. Петмесечните възстановителни работи бяха превърнали новия дом на трупата в богата палитра от цветове, гипсови орнаменти и бляскави полилеи.
Преди да заеме мястото си, младата жена се приближи до парапета, за да огледа публиката. Мъже и жени във великолепни вечерни тоалети влизаха в ложите и се трупаха в галерията, като се смееха и опитваха да надвикат оркестъра. В отсрещната ложа местата се заемаха от представители на семейства Касъл и Уестли. Розалинд махна на роднините си, след това на херцог и херцогиня Кандоувър — те също бяха дошли да видят трупата, която бяха открили.
Имаше и други приятели, тъй като обществото се бе оказало изключително гостоприемно към актрисата, която беше френска графиня по рождение и херцогиня по брак. Видя семейства Стратмор, Абърдеър, Сейнт Обин. Знаеше, че други двойки вече бяха заели места, които тя не можеше да види оттук.
— Всичко е пълно, Стивън. Сега, когато всичките ти важни приятели са тук, това се превръща в най-желаното място в Лондон.
Той се засмя и я прегърна през кръста.
— Този път няма да се налага през антракта да се ходи до „Ковънт Гардън“, за да се водят хора.
Младата жена се облегна доволно и се вгледа в лицето му. Трудно можеше да се повярва, че само преди пет месеца съпругът й бе на прага на смъртта. Сега бе силен и изглеждаше по-добре, отколкото се полагаше на когото и да било. И освен това — прекрасно мъжествен. Също и изобретателен, което бе особено ценно, защото фигурата й наедряваше като че ли с всеки изминал ден.
Танцът му със смъртта бе направил така, че сега и двамата ценяха всеки ден, всеки час, всяка минута от живота. Бяха обсъждали неведнъж това, изпълнени с благодарност и твърдо решени никога да не приемат любовта си един към друг като даденост. Усмихна се, вперила поглед в очите му.
— Изглеждаш особено хубав тази вечер, любов моя.
— А ти си неустоимо красива.
Много му се искаше да я целуне, но се въздържа, тъй като ги наблюдаваше половин Лондон.
Розалинд се засмя и се намести внимателно на стола си.
— Ами да, вече съм с размерите на каруцарски кон.
— Така е — отвърна невъзмутимо Стивън. — Но все пак си красива. — Седна от дясната й страна и постави дискретно ръка върху корема й, за което бе възнаграден с ритник. — Тази нощ тя е активна. Може би гените на Фицджералд в нея реагират на предстоящото представление.
Младата жена се изсмя.
— Той се държи абсолютно аристократично и изисква вниманието, което му се полага като на един Кениън или Сен Сир.
Вратата на ложата се отвори и влязоха лорд и лейди Херингтън. Клаудия изглеждаше по-млада и по-нежна, отколкото преди пет месеца.
— Добър вечер, Стивън, Розалинд. — Целуна леко по бузата снаха си. — Поздравления. Театърът на твоето семейство явно ще пожъне огромен успех.
Колкото и да беше изумително, но двете се бяха сприятелили. Това не означаваше, че Клаудия престана да бъде язвителна, но беше значително по-спокойна и толерантна отпреди. А това също бе дело на Стивън, поне така бе признала пред снаха си самата тя.
Мълчалив както винаги, Андрю се поклони на Розалинд и се здрависа с шурея си. Помогна на съпругата си да седне на един от столовете с такава нежност, сякаш беше направена от порцелан. В отговор тя му хвърли, меко казано, пламенен поглед.
Херцогинята прикри усмивката си зад ветрилото. Видимата топлота между графа и графинята беше друго доказателство, че Стивън бе преобразил живота на сестра си.
В това време той самият прошепна в ухото й:
— Много обичам да гледам как двама съпрузи с двайсетгодишен семеен стаж се държат като младоженци. Дали и ние ще бъдем такива след двайсет години?
— И дума да няма.
С възможно най-скромно изражение на лицето, Розалинд използва ветрилото, за да прикрие, че докосва съпруга си по най-неприличен начин.
Дъхът на младия мъж секна и очите му станаха напълно зелени.
— Имаш ли планове за по-късно вечерта, херцогиньо?
— Възнамерявам да отпразнувам тазвечерния триумф с трупата „Фицджералд“. — Погледна го право в очите. — А след това искам да се прибера и да прелъстя съпруга си.
— Няма да ти се налага да полагаш кой знае какви усилия — усмихна се той.
Розалинд погледна към сцената и видя, че Мария, облечена като Херминия, надничаше иззад кулисите с горящо от възбуда лице. Когато забеляза погледа на младата жена, тя й махна и се скри.