В този момент зад сцената вероятно цареше пълен хаос, но Розалинд бе убедена, че щом завесите се вдигнеха, трупата щеше да бъде готова да пресъздаде поредното вълшебство. Мери Кент, сестрата на Саймън, бе заела достойно мястото на Розалинд като компетентна актриса и великолепен сценичен директор. Двамата с Джеремая Джоунс възнамеряваха да се оженят през май, една седмица след венчавката на Джесика и Саймън.
— Иска ли ти се сега да бъдеш зад сцената в очакване да излезеш и да омагьосаш всички тези хора в залата? — попита Стивън.
— Ни най-малко — отвърна напълно искрено тя. — Как бих могла да бъда по-щастлива, отколкото съм сега?
В този момент пристигнаха последните гости в ложата на херцог Ашбъртън: лорд и лейди Майкъл Кениън и красивата четиринайсетгодишна дъщеря на Катрин. Ейми бе на път да се пръсне от вълнение, че присъства на събитие за възрастни.
Последваха приветствия. Надали някога Майкъл и Клаудия щяха да станат близки, но сега поне се държаха любезно един с друг. Розалинд се беше привързала силно към своя девер, който в някои отношения приличаше много на брат си, а в други бе напълно различен. Погледът й се върна към Стивън. Той беше оста на семейство Кениън, главата му, както според традицията, така и в резултат на естествения си авторитет. Широтата на духа му беше позволила дори да се сприятели със своя полубрат, който вече носеше името Джордж Блакмър Кениън. Лекарят бе последвал съвета на Стивън и се беше оженил за своята очарователна вдовица. Още щом ги видя заедно, Розалинд разбра, че с времето бракът щеше да излекува раните в душата на Блакмър.
Съпроводена от шумолене на коприна и смях, Катрин целуна етърва си по бузата и се настани на стола вляво от нея. Тя също беше бременна и трябваше да роди няколко седмици след Розалинд. Очевидно събирането със съпруга й в Лондон след дългата, наложена от обстоятелствата раздяла, бе преминало особено плодотворно.
Музикантите изведнъж засвириха триумфален марш. Разговорите престанаха и всички погледи се насочиха към сцената.
Завесите започнаха да се вдигат под звуците на барабанен бой и разкриха величието на кралски дворец. Розалинд се облегна назад на стола си и хвана ръката на Стивън. Пръстите му я стиснаха, след което вдигнаха дланта й и залепиха чувствена целувка на китката.
— Нека магията да започва — прошепна той. Тя се усмихна, вперила поглед в очите му.
— Тя вече започна, любов моя. Вече започна.