С надеждата, че гласът му звучи нормално, той отвърна:
— Докторът е имал право във връзка с главоболието, но във всяко друго отношение съм добре, мисис Джордан.
— Наричайте ме Розалинд. Всички ме наричат така. Освен когато ми викат Роза. — Надари го с прелестна, слънчева усмивка. — След тази целувка формалностите ми се струват неуместни.
Стивън се изчерви и измърмори ново извинение. Младата жена се прозя пак, след това спусна крака на пода от другата страна на леглото.
— Искате ли супа? Собственичката на страноприемницата изпрати цяло гърне в пълна със слама кошница, така че би трябвало да е още топла. Има и кана с мляко, в случай че предпочетете него.
Напоследък храната не му се бе услаждала особено, но внезапно си даде сметка, че тази вечер умираше от глад.
— С готовност бих си хапнал супа.
Надигна се предпазливо и седна, като се облегна на таблата на леглото. Зави му се свят, но замайването премина бързо. Интересно кой му бе облякъл нощницата.
— Аз ли си въобразявам, или тази ситуация наистина е доста неблагоприлична?
Младата жена се засмя.
— Струва ми се, че е неблагоприлична, но ние, хората на театъра, не се стряскаме чак толкова. — Тя се поколеба и го погледна внимателно. — Може би трябваше да ви предупредя. Баща ми е собственик и директор на театралната трупа „Фицджералд“.
Очевидно в миналото я бяха подигравали заради заниманието на семейството й. Тъй като искаше да върне усмивката й, херцогът отвърна:
— Знам. Гледах „Буря“ във Флечфийлд. Изпълнението беше забележително.
Притесненията й се стопиха.
— Аз също мисля, че представлението е чудесно. Просперо е една от най-добрите роли на татко. Всеки път, когато казва, че ще хвърли в морето книгата си с магии, по гръбнака ми пролазват тръпки.
— Точно такъв беше ефектът и върху мен. Уловил е същността на отричането, когато човек се отказва от това, което е същността на живота му. — Стивън се поколеба; опасяваше се да не би гласът му да издаде прекалено много от това, което чувстваше. Продължи с по-лек тон: — Всички бяха добри, особено Миранда и Ариел. А вие сте най-необичайния Калибан, когото съм виждал.
Тя стана и прекоси стаята. Високата й, прелестно закръглена фигура беше точно толкова красива, колкото и в съня му.
— В маймунския костюм всеки може да играе тази роля. Всъщност, тази вечер Калвин, нашият продавач на билети, точно това и прави. — Започна да сипва с черпак супа в дълбока купа. — Не искахме да ви оставяме на грижите на непознат.
— Всички сте страшно мили — промълви херцогът; искаше му се да може да намери по-силни думи.
— В никакъв случай не повече, отколкото заслужавате. — Подаде му купичката и една лъжица. — Та вие спасихте живота на Брайън и едва не погубихте собствения си. Вие сте герой.
Стивън опита супата — говеждо и зеленчуци. Беше много вкусна.
— Нищо подобно. Щом видях как изглежда реката, за малко не се обърнах и не се върнах при коня си.
— Но не го направихте — отговори тя и в красивите й тъмни очи проблесна топлота. — Това, че сте се страхували и въпреки всичко сте се осмелили да рискувате живота си, ви прави дори още по-голям герой в моите очи.
Херцогът се размърда от неудобство; знаеше, че възхищението й е неоснователно. Не беше кой знае какво да рискуваш живот, до чийто край така или иначе оставаха само няколко месеца.
Розалинд сипа супа и на себе си и се настани на един стол край леглото.
— Впрочем, конят ви е тук, в конюшнята на хана. — Изразителните й очи проблеснаха шеговито. — Всички се възхитиха на вкуса ви за коне. Багажът ви е там в ъгъла. Страхувам се, че ботушите никога повече няма да бъдат същите, но Джеремайя, нашият специалист по кожите, ги суши навън. Казва, че до утре щели да бъдат годни за носене.
Стивън сви рамене. Тъй като винаги бе имал възможност да си купи всяко нещо, от което се нуждаеше, вещите не означаваха почти нищо за него. Съвсем друго беше положението с коня му. Юпитер беше приятел, не притежание.
— Има ли някой, когото бихте желали да уведомим за инцидента, мистър Аш? — Погледът на младата жена се заби в купата с вдигаща пара супа. — Семейството и съпругата ви сигурно се тревожат за вас.
Той си помисли за прислугата в Аштънското абатство. Беше достатъчно да изпрати бележка, че е пострадал, и набързо щяха да долетят десетина разтревожени слуги за да се струпат около главата му. С не по-малка лекота можеше да събере около себе си роднини или приятели. Но нямаше да липсва истински на никого.