Нямаш представа колко съм копняла за този миг, любими.
— Аз те сънувах, скъпа моя любов. — Очите му я изгаряха с желание. — Мечтах за тебе в самотната тишина на нощта.
Изражението му я изпълни с желание, чувстваше, че думите му бяха искрени.
Докато си разменяха цветистите реплики, Стивън я изправи и я премести леко така, че публиката да вижда ясно лицето й. Розалинд си помисли, че ако на негово място беше Едмънд, той щеше да се постарае към публиката да бъде обърнат неговият благороден профил, а тя да се озове с гръб към нея. Но Стивън не изгаряше от типичната за повечето артисти жажда за внимание.
Тя потърка нежно буза в лицето му, неспособна да прецени доколко действията й бяха игра и доколко — истина.
— Обещай, че няма да ме забравиш, любими…
— Как бих могъл да забравя подобна нежност, подобна страст?
Целувката му можеше да разтопи и камък. Тя й отвърна. В този момент Томас изрева:
— Пусни най-сетне тази жена, подли херцоже!
Двамата актьори подскочиха, сякаш ги бяха залели с леденостудена вода, и това бе само отчасти игра. Младата жена усети как цялото тяло на партньора й се напрегна, след това се отпусна, когато вдигна поглед и видя качващият се на сцената Томас, съпроводен от двама слуги, чиито факли трябваше да осветят тъмната беседка.
— Това е архиепископът! — извика ужасено той. После се вгледа в жената в обятията си. — И Етел! — Отскочи назад, сякаш тя внезапно се бе превърнала в пепелянка. — Уличница! Как смееш да ме мамиш! Какво си сторила с моята обожавана Анабел?
Точно в този момент влязоха Джесика и Уил Ландърс, хванати за ръце и видимо много доволни от себе си. Архиепископът заяви гръмко, че току-що бе оженил младата двойка. А заради злия си нрав херцогът трябвало да бъде предаден на палача и екзекутиран.
Розалинд падна на колене пред Томас и вдигна в драматичен жест стиснатите си длани.
— Моля ви, ваше преосвещенство, пощадете живота на моя любим! Той наистина е грешил, но сърцето му не е зло. Страда само от прекалено много богатство и власт!
Последното изречение винаги бе разсмивало публиката, която в по-голямата си част радушно би приела да страда от прекалено голямо богатство и власт. После младата жена се обърна към неверния си любим.
— Не мога да те накарам да ме обикнеш… Но, скъпи мой херцоже, целувките ми не ти ли харесаха, когато ме мислеше за друга?
Стивън потрепери драматично и вдигна очи към небето. След дълго, напрегнато мълчание, той отговори:
— Да, наистина ми харесаха, Етел. — Хвана я за ръката и я накара да се изправи, изражението му беше образец на разкаяние. — Прости ми, вярна моя любовнице, за начина, по който се държах към теб. Не ме забравяй, когато ме постигне съдбата, която заслужавам.
След това й целуна ръка, много ефектен сценичен трик, за който се бе сетил сам. Поне Розалинд сметна така. Усети целувката до върховете на пръстите на краката си.
Задоволен от разкаянието на херцога, архиепископът му даде прошка и веднага го ожени за Етел. Джесика вече отвори уста, за да запее закачливата финална песничка, когато се чу вик:
— По дяволите!
Всички се обърнаха, за да видят как Едмънд Честърфийлд затръшна вратата и тръгна по средната пътека в залата към сцената.
— Как смееш да даваш моята роля на този… на този безполезен дилетант. Нямаш право!
Погледът, който хвърли към Стивън, беше убийствен.
— По традиция на актьорите не се отнемат ролите, с които са свикнали, но само ако изпълняват задълженията си — отвърна сухо Томас. — Но ти прекали с отсъствията си по време на репетиции.
Розалинд знаеше, че баща й ще прости на Едмънд, ако той се извини за закъснението си. Вместо това обаче младият мъж избухна:
— Ти… ти, тщеславен, жалък стар тиранино! Тъй като ти самият все не можеш да си запомниш репликите, изискваш непрестанни репетиции, за да малтретираш по-добрите актьори. Завиждаш ми, тъй като си се провалил напълно като артист и единственият ти шанс за оцеляване е бил да създадеш собствена трупа!
Томас и Мария пребледняха, останалите актьори зяпнаха, а лицето на Джесика придоби убийствено изражение. Розалинд направи стъпка към баща си в желанието си да го предпази от жестоките, незаслужени обиди, защото знаеше колко много го нараняват те.
— Имаш маниери на кутре, което още не е научено да ходи по нужда само навън, Честърфийлд — заяви сухо Стивън. — Томас Фицджералд е един от най-добрите актьори, които е виждала Англия. Ако не признаваш авторитета му, поне уважавай таланта му. Наистина за това трябва да имаш поне малко честност.