Обхвана в дланта си брадичката й. Младата жена застина, убедена, че ако направи и едно-единствено движение, ще се пръсне на парченца. Бученето на собствената й кръв я оглушаваше; не знаеше от какво се страхува повече — да се отдаде или да избяга.
— Ти запращаш право в ада всичките ми добри намерения, Розалинд — промълви дрезгаво херцогът.
Наведе глава, за да я целуне. Тя затвори очи и посрещна с готовност устните му. Страстта изгаряше тялото й, изостряше сетивата й. Харесваше мъжествения му мирис, който се открояваше сред природните ухания. Тесните листенца на върбата шумяха край тях, полюшвани от лекия ветрец, и напяваха някаква хипнотизираща песен. Младата жена плъзна ръка по косите му и усети меките вълни на копринените кичури между пръстите си.
Дишането му се учести. Привлече я още по-близко до себе си. Тя се изви, така че да бъдат с лице един към друг. Бедрото й се плъзна между краката му. Парна я близостта му.
Едната му ръка обхвана лявата й гръд; палецът му загали връхчето през тънкия муселин на роклята. Розалинд ахна и цялото й тяло потрепери. Изгаряше от желание за още ласки.
Не по-малко възбуден Стивън плъзна длани към бедрата й. С едно бързо движение той я повдигна и я положи върху кадифената трева, като я последва веднага. Целуна шията и нежната вдлъбнатина под нея, а ръцете му я галеха навсякъде. Всяко негово докосване я изгаряше като пламък и тя трептеше от копнеж. От години, от толкова много години не бе усещала мъжко докосване… Но никога досега не бе изпитвала подобно непреодолимо желание.
Едно подръпване на корсажа и тя почувства прохладния въздух върху гърдите си.
— Толкова си красива — прошепна херцогът. Докосна лекичко с език връхчето, обхвана го с устните си. Розалинд замря от удоволствие; дишането й стана неравномерно, а ръцете й мачкаха несъзнателно раменете му.
Той загали бедрото й. Усетила топлината на дланта му върху голата си плът, тя осъзна внезапно колко близо бяха до момента, след който нямаше връщане назад. Тялото й гореше от желание. Но тя чувстваше, че ако сега му се отдаде, последната й защита щеше да рухне и щеше да се влюби безумно в него. Щеше да й бъде прекалено тежко да го загуби, дори при сегашното положение. Ако станеха любовници, раздялата щеше да я съсипе.
Когато дланта му се плъзна между бедрата й, тя възкликна:
— Не. Моля те, недей!
Но не се опита да го спре. Знаеше със сигурност, че ако той продължи, тя ще го приеме с безпаметна страст.
Но Стивън спря. След като оправи роклята й, той се отдръпна и изруга тихичко. Завъртя се по корем, подпря лакти на зелената трева и зарови лице в дланите си.
— Съжалявам — прошепна трепереща Розалинд.
Той не отговори. Младата жена забеляза колко са напрегнати в раменете му. След дълго, много дълго мълчание, херцогът вдигна поглед и й се усмихна криво.
— Не на теб съм ядосан, лейди Калибан, а на себе си. Бях си дал дума да не правя нищо от този род. И, макар че с право можеш да се усъмниш, по принцип се контролирам много добре.
Тя му повярва. Дори можеше да се почувства поласкана, че му действа така неустоимо. И наистина щеше да бъде поласкана, ако за тях имаше бъдеще.
Розалинд се изправи, прокара пръсти през разпилените по раменете й коси.
— Дяволът всъщност е здравият разум, нали?
— Определено. — Усмивката му стана по-широка. — Най-голямата трагедия на моя живот е, че всичките ми дяволи са достойни за уважение.
Тя се усмихна и си отдъхна с облекчение, когато видя печалната топлина в очите му. Те може би никога нямаше да станат любовници, но поне бяха все още приятели.
Глава 10
Все още разтърсен от бурята на страстта, Стивън се изправи и се облегна на дънера на върбата. Розалинд го наблюдаваше с дълбоко разочарование в кафявите очи. С разпуснатите си коси тя изглеждаше чудесно и той силно желаеше пак да я притисне в обятията си.
Но, разбира се, щеше да бъде лудост да я докосне отново. Погледна встрани и започна да поема бавно въздух и да го задържа, стараейки се да се овладее. По-трудно беше да се справи с мислите си. Искаше да не изгуби близостта помежду им, да привлече ума и духа на младата жена. Трябваше да разбере кое я правеше такава, каквато беше. Без да се интересува повече от добрите маниери, попита без заобикалки:
— Какво представляваше съпругът ти?
— Чарлз? — Очевидно въпросът му не я смути, защото тя започна да прибира бавно косите си, докато обмисляше отговора си. — Беше актьор. Нещо като Едмънд Честърфийлд, само че по-талантлив. Беше красив и когато пожелаеше — очарователен. Бях на осемнайсет години, когато се присъедини към трупата. Естествено си въобразих, че съм лудо влюбена. Тази връзка не изпълваше с възхищение родителите ми, но те не виждаха основателна причина да я забранят. Оженихме се преди да бе минала година.