— Не е твоя работа — изръмжа грубо надзирателят. — Тя ми изпоцапа целия фургон.
— Ще намина утре — повтори хладно херцогът.
Крейн се качи във фургона си и потегли към града. След кратък разговор със Стивън акушерката и членът на градския съвет отведоха Ели и бебето.
Щом останаха сами, младият мъж се отпусна встрани от пътя, подпря лакти върху коленете и скри лице в дланите си.
— Слава Богу, че беше обикновено раждане, без усложнения. Иначе един Господ знае какво можеше да се случи.
Розалинд се засмя неуверено и седна до него. Сега, след като напрежението бе преминало, тя се чувстваше напълно обезсилена.
— Беше невероятен! Да не би да си лекар?
Той я погледна.
— Нищо подобно. Просто фермер, който е помагал при раждането на доста козлета, телета и агнета.
Актрисата се ококори.
— Боже мили, значи цялата ти увереност е била фалшива?
Херцогът повдигна шеговито вежди. Може да не съм кой знае какъв артист, но се справих е тази роля.
Младата жена се отпусна на тревата и започна да се смее.
— Какъв човек! А аз мислех, че поне единият от нас знае какво да прави.
— Наясно съм, че принципът за хората и животните е един и същ.
— Затова значи почисти бедното детенце със слама!
Розалинд се разсмя още по-силно и Стивън се присъедини към нея. Изпълни я безкрайно страхопочитание. Той не беше лекар, но бе успял да изроди бебе. Беше благородник, но се тревожеше за съдбата на непознато момиче, отхвърлено от собствената си енория. И макар да се представяше за фермер, очевидно бе свикнал да му се подчиняват, което говореше, че притежава имение.
Така или иначе, той беше тук и присъствието му бе като дар от Бога. Вгледа се с обич в лицето му.
— Ти си много смел. Повечето мъже биха си плюли на петите в подобна ситуация.
— Някой трябваше да направи нещо и по всичко личеше, че най-квалифицираният за тази работа бях аз. — Усмихна се, потънал в спомени. — Главният ми коняр веднъж ме удостои с подробно описание как израждал дъщеря си, защото акушерката закъсняла. Тогава ми се искаше да бе запазил тези преживявания за себе си, но днес наученото свърши добра работа. Дъщеря му е вече палавница на пет годинки, а ако е рекъл Господ, бебето на Ели ще се развива също така добре.
Изражението му бе изпълнено с копнеж. Младата жена остана с впечатлението, че той обича деца и очевидно нямаше свои. Много жалко. Тя самата страдаше от липсата на деца.
Доброто й настроение се изпари при тази мисъл и тя се отпусна, вперила поглед в лятното небе.
— Остава ни по-малко от час, за да се върнем в Уиткъм, да се измием и приготвим за представлението.
Херцогът изпъшка.
— Бях забравил напълно за него.
— Което доказва, че не си истински актьор. — Розалинд се изправи и додаде строго: — Шоуто трябва да продължава, херцог Клаудио.
Стивън се усмихна.
— Тъй като ролята ми изисква да те целуна, със сигурност ще се справя.
Младата жена се изчерви леко и рече:
— Постъпи много съобразително, като ме изведе, за да порепетираме насаме.
Херцогът избухна в смях. Двамата тръгнаха към Уиткъм, като се държаха за ръце.
Глава 11
Лорд Майкъл Кениън спря коня си пред къщата на доктор Джордж Блакмър и слезе уморено от седлото. Надяваше се проклетият лекар да си е вкъщи, тъй като бе изминал дълъг път в търсене на отговори и не беше в настроение да чака.
Възрастният прислужник въведе новодошлия в амбулаторията, където докторът стриваше в хаванче някакъв бял прах. Майкъл бе виждал този човек само веднъж — на погребението на снаха си, херцогиня Ашбъртън. Оттогава нямаше особено доверие в способностите на лекаря. Блакмър вдигна очи и стана веднага.
— Ашбъртън! Радвам се да видя, че сте се върнали. Притеснявах се.
— Погледни отново. — Майкъл свали шапката си, за да му даде възможност да види по-добре лицето му. — Не е Ашбъртън, а брат му.
Лекарят се сепна.
— Извинете. Много приличате на него.
Майкъл бе чувал тези думи през целия си живот, затова не му направиха никакво впечатление.
— Не си бях вкъщи и получих писмото ти едва вчера. Тръгнах веднага, разбира се, но когато се отбих в имението, научих, че брат ми е заминал преди повече от три седмици и не се е обаждал оттогава. Какво става, по дяволите?
Блакмър въздъхна.
— Значи херцогът не е в Уелс, на гости у вас. Надявах се, че може да е там.
— Не, нито пък е в Лондон, тъй като допреди няколко дена бях там — отвърна нетърпеливо новодошлият. — В писмото пишеше, че брат ми е сериозно болен. За какво по-точно става дума?
Лекарят се поколеба, сякаш се чудеше как да поднесе лошата вест.