— Да. И… — Ели наклони смутено глава на една страна. Така и не успях да науча името ви, сър.
— Стивън Аш.
Той не отделяше погледа си от бебето. Розалинд усети същия копнеж за дете, който изпитваше и тя самата.
— В такъв случай бих искала да го нарека Даниъл Стивън, ако нямате нищо против, сър.
Херцогът вдигна изненадано глава, видимо доволен от предложението.
— За мен ще бъде чест. — Погледът му падна отново върху момченцето. — Аз имам няколко кръщелници, но този е по-специален.
Розалинд благослови наум момичето, че му бе направило подарък, който явно за него означаваше повече, отколкото би могло да се предположи. Тя върна със съжаление детето на майка му.
Стивън докосна нежната като листенце на роза бузка на новороденото.
— Приятни сънища, Даниъл Стивън. — Вдигна очи; сега вече изражението му бе делово. — Имаш ли някакви планове за бъдещето, Ели?
Щастливото изражение на родилката помръкна.
— Ще се опитам да си намеря работа, където ще мога да взема и него. Няма да бъде лесно, но не се боя от тежък труд.
— Тази сутрин разговарях с енорийския съвет на Каули. Те се съгласиха с мен, че помощта, отпусната на теб и майка ти, е била много по-малка от стойността на къщата, затова ще получиш двеста лири като компенсация.
Ели ахна.
— Двеста лири! Та това е цяло състояние!
— Не е състояние, но е добра застраховка за изключителни ситуации — съгласи се херцогът. — Мисля, че знам едно подходящо място за теб. Мой приятел има имение в Норфолк и се нуждае от още една прислужница. Икономката е добросърдечна вдовица, която обича бебета. — Усмихна се. — Прилича в много отношения на мисис Холт. Може би там ще откриеш и някои роднини.
Момичето го гледаше изумено и лешниковите му очи се напълниха със сълзи.
— Би било страхотно, сър. Двамата с вашата съпруга бяхте толкова добри с мен. Никога няма да ви забравя.
Розалинд и Стивън се спогледаха сепнато.
— Ние не сме женени. Просто… приятели — обясни тя.
Родилката се изчерви.
— Съжалявам. Помислих… така, както се държите един с друг…
— Лесно може да се допусне такава грешка, защото двамата сме много добри приятели — допълни херцогът с усмивка в очите. — Когато отидеш в Норфолк, ако искаш, можеш да се представяш като вдовица и да добавиш фамилията на Дани; не нужно хората да знаят какво точно е положението. Все пак двамата вече сте били женени в сърцата си, ако не и в църквата.
Този път Ели наистина се разплака.
— Никой никога няма да нарече моето бебе копеле. О, сър, това е… това е истинско чудо.
Стивън отвърна смутено:
— Ти си страдала достатъчно. Време е за промяна. — Погледна към своята спътница. — А за нас е време да си вървим.
Розалинд кимна и се наведе да целуне леко челцето на Даниъл Стивън. Той отвори очи и я погледна сериозно. Усетила, че тя също ще се разплаче, ако остане още малко, младата жена стисна ръката на Ели и й пожела късмет. Слязоха долу. Стивън обясни положението на мисис Холт, която се съгласи да задържи Ели, докато се възстанови достатъчно, за да замине за Норфолк. Последва дискретно дрънкане на монети, когато той й плати за разходите около младата майка и бебето. Розалинд изчака да се отдалечат достатъчно, преди да попита:
— Как успя да накараш енорийския съвет на Каули да върне на Ели парите от продажбата на семейното имущество, за Бога?
— Заплаших ги — отвърна бодро той. — Познавам до известна степен законите, затова им посочих къде са ги нарушили и обещах да изпратя при тях мировия съдия на графството. Всъщност аз така или иначе ще го направя. Ели не е единствената малтретирана от тях.
Розалинд си спомни как Стивън се бе държал предишния ден с Крейн и това я убеди, че не му е било трудно да сплаши енорийския съвет достатъчно, за да го принуди да изпълни дълга си. Вероятно дори не бе повишил тон.
— Къщата наистина ли е струвала двеста лири?
Херцогът се поколеба.
— Половината, след като извадиха всяко пени, похарчено за семейството, плюс лихвата. Аз удвоих сумата, за да й дам някаква сигурност.
— Значи си й дал сто лири плюс плащането на разходите на мисис Холт. Постъпката ти е невероятно великодушна.
— Става дума само за сто лири — отвърна смутено той. — Не е кой знае какво.
Ако досега бе имала някакви съмнения относно социалното му положение, те изчезнаха окончателно.
— Малко богатство според повечето хора — усмихна се накриво тя. — Поне за Фицджералд. — Тъй като той я погледна развълнувано, тя додаде: — Ние произхождаме от различни светове, Стивън. Дори по-различни, отколкото се представяш, струва ми се.