Но трупата имаше нужда от него. От казаното от Розалинд му бе станало ясно, че тазвечерното представление е от огромно значение за нейното семейство, особено за баща й. Ако ги изоставеше в този критичен момент, щеше да им се отплати по най-грозен начин за тяхното великодушие.
Очевидно му предстоеше дълга, напрегната вечер. Докато паркираше фургона до другите коли на трупата, Стивън се помоли наум на Хермес, гръцкия бог на измамниците.
Щеше да посрещне с отворени обятия всяка помощ, откъдето и да дойдеше.
Джесика притисна внимателно левия край на изкуствената брада и отстъпи крачка назад.
— Какво мислиш, Роза?
Сестра й огледа изпитателно младия мъж и кимна.
— Получи се много добре.
— Ще ми бъде ли позволено да си видя лицето? — попита сухо тяхната жертва.
Розалинд му се усмихна дяволито.
— След като ти залепихме този храсталак, няма да можеш да си видиш лицето дори в огледало!
Джесика сключи тъмните си вежди.
— Според мен той изглежда доста впечатляващо. Като средновековен крал. Някой Едуард например.
Тъй като нямаше желание да чака, докато сестрите решат точно на кой крал прилича най-много, Стивън взе едно огледалце от скрина с гримовете. Разгледа произведението им и си отдъхна. Бяха му поставили дълга, тъмни перука, която падаше на вълни до раменете му, и разкошна подхождаща й брада. Никой нямаше да повярва, че окосмяването е естествено. Външността му обаче щеше да бъде прикрита успешно, а единствено това имаше значение.
— Аз пък мисля, че приличам повече на старозаветен пророк, останал прекалено дълго в пустинята.
Розалинд се засмя и вдигна диадемата на херцога на Атина — железен обръч с евтино позлатяване — и я постави върху буйната грива на младия мъж.
— Трябва да призная, че идеята ти беше много добра. Сега от теб определено лъха на царственост.
— Не е царственост, а пакетчетата с лавандула, които използваме, за да пазим перуките и брадите от молците — обади се Джесика и побърза да се измъкне със смях, преди сестра й да я замери с една руса плитка от сандъка с костюми.
Стивън се изправи и поглади пурпурната си роба. Розалинд имаше право — брадата наистина предизвикваше сърбеж.
— Сигурно вече е време да започваме.
Точно в този момент нахлу Томас Фицджералд, нагласен като Оберон. Беше в стихията си, щураше се насам натам и даваше понякога противоречиви нареждания. За щастие Розалинд вече бе свършила обичайната си работа, така че и декорите, и актьорите, и костюмите бяха наред. Дори времето беше на тяхна страна.
Гримьорните и общата стая за артистите бяха под амфитеатъра. Херцогът се приближи до едно прозорче и надникна навън. Театърът, с формата на три четвърти кръг, бе разположен на склона на хълм, като сцената бе в най ниската точка, а редовете със седалки се издигаха във формата на концентрични кръгове, за да могат всички зрители да виждат ясно. Зад сцената бяха надвиснали клони те на огромни стари дървета. Именно тази бе една от причините да представят точно „Сън в лятна нощ“ — дърветата можеха да се използват като част от декорите.
Стивън помогна на сценичните работници да провесят въжета от дърветата. И докато трупата правеше бърз преглед на пиесата, за да се уточнят движенията по сцената, всички артисти, изпълняващи роли на приказни същества, с радост се полюляха на тях. Дори Розалинд се спусна на сцената с въже и явно си прекарваше чудесно. Мария, в ролята на Титания, се присъедини към забавлението.
Полека започна да се спуска мрак и сцената с надвисналите дървета се превърна в мистериозната гора от въображението на Шекспир. Един славей се заоплаква напевно някъде в клоните, когато гостите заприиждаха за представлението. Красиво облечени жени и елегантни мъже разговаряха и се смееха, докато си избираха места. Стивън се оглеждаше за сестра си, но не я видя, тъй като полезрението му беше доста ограничено. Ако имаше късмет, щеше да я боли глава и да пропусне представлението.
Но не очакваше да го сполети такова щастие.
В този момент почувства ухание на рози и миг по-късно Розалинд застана до него край прозорчето. Беше прелестна в робата на кралица на амазонките и с вдигната нагоре и хваната с позлатена диадема коса. Сценичният грим подчертаваше пълнотата на устните й, а почернените ресници изглеждаха изкусително дълги. Стори му се прекрасна и неустоима.
Искаше му се да я привлече в обятията си, но разумът надделя. Задоволи се да пъхне лявата си ръка под пелерината й и да я обвие около топлата й гъвкава талия; знаеше, че пелерината ще скрие жеста му от останалите в помещението.
Телата им се докоснаха и кръвта му запулсира бурно във вените. Разтвори лявата си длан и я прокара по корема й с бавни кръгообразни движения.