Тонът на Томас бе любезен, но погледът му бе изключително сериозен. Явно искаше да подложи на изпитание темперамента на новодошлия.
Очевидно съжалила новия си колега, Джесика пристъпи напред и очите й блеснаха дяволито.
— Доколкото разбрах сте играли ролята на Ромео, мистър Кент. Искате ли да направим заедно сцената на балкона?
— Вашата подкрепа би ми помогнала много — отвърна с благодарност младежът.
Присъстващите отстъпиха встрани, за да направят място на двамата актьори. Мери Кент, дребно, русокосо момиче, което приличаше на брат си, се огледа нервно.
Джесика се покачи на един стабилен стол и зае поза, сякаш се подпираше на рамката на прозореца и се взираше в нощта. Въздъхна, без да си даде сметка за присъствието на възхищаващия й се отдолу младеж.
Саймън Кент се изкашля и започна:
— Но стой, каква е тази светлина, която от прозореца изгрява? Той е изток, а Жулиета — слънце!
Гласът му беше несигурен в началото, но постепенно придоби сила. Пред смаяния поглед на Стивън актьорът се превърна в изпълнен с копнеж влюбен юноша. Кент не беше само компетентен артист; той имаше потенциал за велик актьор.
Несериозността на Джесика се изпари. Тя срещна по гледа на Саймън и когато заговори, го направи с нежното, разцъфващо желание на Жулиета. Диалогът напредваше с лекотата на нормален разговор, като подчертаваше почти непоносимото вълнение на зараждащата се любов. Беше незабравимо изпълнение, което прикова вниманието на всички присъстващи.
Стивън усети, че настръхва. Това не беше просто сцена, изиграна от двама талантливи изпълнители — привличането между Саймън и Джесика бе повече от явно. Или само си въобразяваше в резултат на собственото си романтично разположение на духа?
Когато произнасяше последните си думи, Джесика протегна трогателно ръка към своя обожател. Той също се протегна, но не им стигнаха няколко сантиметра, за да докоснат пръстите си.
— Лека нощ, лека нощ! Раздялата е толкоз сладка мъка, готова съм да се сбогуваме до утре.
Актрисата скочи от стола, но не и преди да хвърли продължителен, пълен с любов поглед към мъжа, който бе пленил сърцето й и щеше да се превърне в нейна съдба.
Кент изрече последните думи на Ромео със страстта на мъж, открил любовта на своя живот. После се обърна и направи няколко крачки нататък, за да отбележи края на сцената.
Настана мълчание, а след миг избухнаха спонтанни аплодисменти.
— Браво, сър!
С порозовяло от удоволствие лице, Джесика подаде ръка на новия си колега. Поклониха се заедно, сякаш бяха на сцената.
Стивън, който също ръкопляскаше възхитен, прошепна на Розалинд:
— До каква степен според теб това беше игра?
Тя не отделяше поглед от сестра си.
— Определено до голяма степен, обзалагам се.
От другия край на помещението Мария наблюдаваше Саймън замислено. Вероятно го преценяваше като евентуален зет. Той самият изглеждаше щастлив. И беше забравил да пусне ръката на Джесика.
Най-интересно на Стивън се стори изражението на Томас. На лицето му бяха изписани вълнение и одобрение, но също така и горчивото съжаление на стария лъв, видял младока, който ще го замести един ден.
Той пристъпи напред и тупна Кент по рамото.
— Много добре се справи, момчето ми. Но ще имаш ли нещо против да пуснеш ръката на дъщеря ми?
Саймън се изчерви до ушите и пусна ръката на Джесика. Младият лъв трябваше да измине още дълъг път, докато се превърне в цар на тази джунгла.
Стивън обгърна годеницата си през кръста.
— Струва ми се, че моментът е подходящ да съобщя за съгласието на Розалинд да ми направи честта да стане моя съпруга. Надявам се, че ще ни дадете благословията си.
Всички се струпаха около тях.
— Колко хубаво! — възкликна Мария. — Но… не е ли малко внезапно? Познавате се само от месец.
Младата жена погледна към херцога и се усмихна с обич:
— Достатъчно дълго.
— Ах, напомняш ми за мен самата, когато срещнах Томас. — Актрисата прекоси стаята и прегърна първо дъщеря си, след това — бъдещия си зет. — Винаги съм искала да имам още един син и няма по-подходящ от човека, който спаси момченцето ми от удавяне.
Стивън я прегърна на свой ред, опитвайки да си спомни дали родната му майка го бе притиснала до себе си някога с подобно силно чувство. Дори да се бе случвало, той го бе забравил.
Томас присви очи и младият мъж се запита дали не бяха забравили някоя издайническа сламка по дрехите или косите си. Възрастният актьор се ръкува с херцога и прегърна топло дъщеря си. Останалите членове на трупаш започнаха да поднасят своите поздравления.
Стивън си даде сметка, че когато се женеше, човек всъщност се свързваше не само със своята избраница, а и с нейното семейство. Не беше го почувствал, когато се бе свързал с Луиза. Вероятно защото нейните родители, граф и графиня Ротам, приличаха много на собствените му. Но сега той ставаше част от семейство Фицджералд и те — от неговото. Усмихна се до уши, като се сети, че малкият Брайън ще бъде негов шурей.