Отпусна се в прегръдката му с въздишка на удоволствие. Щеше да опита поне днес да потисне мисълта за това, колко малко време им оставаше. Тя обаче бе непрекъснато в съзнанието й. Младата жена изопна инстинктивно рамене.
Херцогът погали врата й под вдигнатите нагоре коси и този жест предизвика тръпки по цялото й тяло.
— Трябва да ти кажа още нещо.
Тя вдигна глава и го погледна през полуотворените си клепачи.
— Вие сте пълен с изненади, мистър Кениън. Да не би да се каниш да разкриеш, че си разбойник, избягал от затвора Нюгейт?
Стивън се усмихна леко.
— Почти толкова лошо е.
Преди да успее да продължи, от кутията, която бе донесъл, се чу някакво писукане. Младата жена погледна натам и видя, че сандъчето имаше месингова дръжка за носене и двайсетина дупки.
— Какво, за Бога…
— Сватбеният ти подарък.
Вдигна капака. Вътре имаше пухкаво одеялце, малък поднос с пясък… и пъстрото котенце от сеновала. То се надигна на задните си лапички и заби ноктите си в дървената преграда на кутията, а огромните му зелени очи бяха пълни с любопитство.
— В началото ми беше трудно да реша дали да бъдат диаманти или безценно коте от плевник — обясни той. Но тъй като съм от стиснатите, в крайна сметка се спрях на котето.
— О, Стивън! — Очарована, младата жена взе животинчето. Муцунката му бе най-вече черна, с ярко открояващо се оранжево петно на челото и бяла линия на брадичката. Остави го да се покатери на рамото й, без да обръща внимание на дирята от черни косми, която остави по белия плат. Впери блеснал поглед в бъдещия си съпруг. — Този подарък е по-хубав от всички диаманти на света.
Херцогът докосна нежно бузата й.
— Радвам се, че съм ти доставил удоволствие.
Сърцето й се сви болезнено при мисълта, че една от причините Стивън да избере котенцето, бе да й достави някакъв източник на утеха през идващите трудни месеци. Беше толкова добър, И достоен за любов.
Сведе очи, за да не му позволи да види обзелите я чувства, взе животинчето от рамото си и го постави на леглото. То подскочи върху кувертюрата, вирнало във въздуха късата си пухкава опашка.
Вратата се отвори. Влезе Мария, величествена в синята рокля, която носеше, когато изпълняваше ролята на кралица. Алоишъс пристъпваше кротко до нея. Но щом подуши котенцето, ушите му щръкнаха възбудено. Озова се до леглото само с един скок и завря нос в животинчето.
— Да не си посмял! — извика Розалинд и се спусна натам; не искаше новото й приятелче да бъде погълнато пред очите й.
Стивън също се хвърли към леглото, но се оказа, че защитата им не бе необходима. Котенцето вдигна очички без капчица страх към надвисналата кучешка глава и зяпналата задъхана паст, повдигна лапичка и удари закачливо Алоишъс по носа.
Хрътката излая и подскочи. Котенцето направи две стъпки напред и се взря в него с неумолимостта на сибирски тигър. Настана продължително, напрегнато мълчание, прекъсвано единствено от котешкото съскане. Нервите на Алоишъс не издържаха. Той се скри зад Мария.
— Какво става тук, за Бога? Бедният Алоишъс може би никога няма да се възстанови от преживяното унижение — изсмя се тя.
Дъщеря й взе новия си любимец и го почеса по главичката.
— Поршия е сватбеният ми подарък от Стивън.
— Поршия ли? — попита развеселено херцогът.
— Добро име за котка — постанови Мария и се завъртя с величието на лейди Макбет. — Но ти, предател такъв, си голям грешник! Никога ли не си чувал, че не е на хубаво, ако младоженецът види булката си преди сватбата?
— Исках да поговоря с нея — отвърна меко той.
— Ще можеш да го правиш цял живот отсега нататък — заяви твърдо бъдещата му тъща, докато го отпращаше навън. — Хайде, излизай.
Стивън хвърли печален поглед към своята любима и се оттегли, победен. Розалинд се почуди какво друго бе искал да й каже. После сви рамене. Това можеше да почака. В сравнение с мрачната истина за болестта му, всичко друго беше незначително. Какво значение има, че името му не е Аш, а Кениън?
— Чакай да те огледам — рече майка й. Обиколи я, вперила в нея критичен поглед, и най-сетне кимна одобрително: — Изглеждаш така, както би трябвало да изглежда една булка, скъпа.
— Малко попрезряла.
— Красотата няма възраст.
Мария се намести на леглото. Поршия побърза да се приближи и да се отърка в ръката й, за да привлече вниманието й. И явно успя, защото актрисата започна да я гали.
— Всички беззащитни малки създания идват доверчиво при теб — промълви младата жена. — Аз направих същото.
— Струва ми се, че откакто с Томас те намерихме сред онази ужасяваща мръсотия, е минал само ден — отвърна с носталгична усмивка майка й. — Как се превърна толкова бързо в жена?