— О, мамо. — Със сълзи в очите, Розалинд я прегърна. — Не мога да си представя какъв щеше да бъде животът ми, ако не бяхте вие с татко. Дадохте ми толкова много и продължавате да давате. Не бих могла никога да ви се отплатя.
— Най-доброто, което сме сторили в живота си, бе че те взехме. — Мария хвана ръката на дъщеря си и я стисна. Понякога си мисля, че постъпихме правилно, като не се присъединихме към нито един от известните театри. Може би успехът щеше да донесе много изкушения и за двама ни. И със сигурност щеше да се отрази зле върху семейството. А семейството все пак е най-важното нещо в живота. — Усмихна се. — Не че бих имала нещо против да играя „Изабела“ в „Ковънт Гардън“, докато Сара Сидънс изпълнява същата роля в „Дръри Лейн“. Не смятам, че моята публика щеше да си тръгне с усещането, че не е получила каквото е искала.
— Ти щеше да бъдеш по-добра от Сара Сидънс, мамо — заяви убедено Розалинд.
— Може би, а може би — не. — Майка й сви рамене. — Няма значение, че така и нямах шанса да играя пред голяма аудитория. Изпълнявах всичките си роли както трябва и това е достатъчно. — Допря нос в муцунката на Поршия. — Имаме няколко минути. Да започна ли майчинските напътствия за живота и любовта?
Розалинд се засмя.
— Мисля, че повечето от тях са ми известни, мамо. Все пак съм била женена в продължение на три години. — Намръщи се като видя, че майка й си избърса очите. — Какво има? Нямаш нищо против, че се женя за Стивън, нали? Мислех, че го харесваш.
— Харесвам го, и то много. Той е чудесен човек. — Мария извади носна кърпичка. — Само че от днес нататък животът ни вече никога няма да бъде същият. Ти не ни напусна, когато се омъжи за Чарлз, но Стивън ще те отведе в друг свят. Скоро ще настъпят и други промени. Забелязала си как се гледат Джесика и Саймън Кент. Не след дълго и те ще се запътят към олтара, особено ако баща ти ги хване да се целуват на сандъка с костюмите. Със сигурност ще отидат в някоя по-известна трупа. Така ще останем само с Брайън.
Младата жена опита да преглътне заседналата в гърлото й буца.
— Ако… ако, да пази Господ, нещо се случи със Стивън, ще ми позволите да се върна при вас, нали?
— Разбира се, но загубата на съпруга ти не е тема за разговор на сватбения ти ден — възкликна скандализирана Мария.
Тази забележка показа на Розалинд колко разумно бе постъпила, като бе скрила от родителите си болестта на Стивън. Щеше да има предостатъчно време по-късно, когато се върне при тях. С Джесика не бяха говорили повече по този въпрос, макар от време на време да я виждаше как наблюдава тъжно сестра си и нейния бъдещ съпруг.
Достатъчно. Младата жена се изправи и взе букета. Той бе аранжиран от есенни цветя в златни, оранжеви и кехлибарени цветове.
— Време е, мамо.
Докато слизаха по стълбите, си спомни как съвсем неотдавна Стивън й бе казал сериозно: „Време е, Розалинд.“ Времето беше нейният враг.
Стивън крачеше напрегнато напред-назад около слънчевата поляна, където щеше да се състои церемонията. Обстановката бе превъзходна за сватба — дърветата бяха на върха на есенното си великолепие. Цялата трупа, освен булката и нейните придружители, вече беше се събрала тук. Очевидно не само Розалинд бе бръкнала в сандъка с костюмите, за да изглежда по-добре за тържествения случай.
Присъстваха също и неколцина граждани на Бери Сейнт Джеймс, станали приятели на семейството през годините. Тук бе и влюбения в театъра дребен земевладелец, чиято собственост беше поляната. Докато музикантите на трупата свиреха Хендел, гостите се навъртаха нетърпеливо покрай отрупаните маси. Стивън бе поръчал бюфет на открито, а местният ханджия бе доставил внушително количество студено месо, готови блюда и печащия се в момента говежди бут. Старата Нан дежуреше край храната и сполучливо имитираше Шекспировска вещица, когато някой опиташе да си хапне предварително.
Херцогът крачеше напред-назад и се молеше на Господ, в когото не вярваше, да не го сполети някой от болезнените пристъпи. На днешния ден искаше всичко да бъде съвършено.
Джеремайя Джоунс, който щеше да му бъде кум, рече успокоително:
— Ще издълбаеш канал в тревата, Стивън. Не се страхувай, Роза ще дойде. Джейн Ландърс и Мери Кент ще се справят добре с ролите, но тя наистина ще ни липсва като сценичен директор. През следващите няколко седмици представленията ни ще бъдат хаотични.
Но дали Роза наистина щеше да дойде? Може би в последния момент бе променила решението си. Херцогът все още не можеше да разбере защо се бе съгласила да се омъжи за него. Определено не заради финансовата сигурност, която й бе предложил, тъй като никой от семейство Фицджералд не се вълнуваше особено от парите. Вероятно го бе приела от съжаление.