„Господи, ако е вярно, не позволявай съжалението й да се изчерпи точно сега.“ И продължи да крачи.
Тогава музиката престана. Обърна се и видя, че булката и нейните придружители бяха пристигнали в другия край на поляната. Розалинд беше толкова красива, че усети болка, докато я гледаше. Роклята на Офелия бе много елегантна; коприната с цвят на слонова кост падаше на земята на разкошни гънки. Простотата отиваше на младата жена, както й отиваха и бронзовите цветя в косите. Тя беше далеч по-привлекателна от всичките Офелии, които бе виждал някога на сцената. Но докато любимата на Хамлет бе слабо същество, Розалинд излъчваше топла, женствена сила.
Стивън зае мястото си до олтара, придружен от Джеремайя. Музикантите засвириха тържествен марш. Булката тръгна грациозно по тревата, съпроводена от баща си и Брайън от едната страна, и Мария и Джесика — от другата. Цялото семейство Фицджералд щеше да я предаде на младоженеца.
Гърлото на херцога се сви. Нямаше право да я откъсва от семейството, което обичаше… но не бе в състояние да съжалява заради собствения си егоизъм.
Когато семейство Фицджералд стигна до него, Томас заяви с шепот, но обиграният му глас достигна до всяко кътче:
— Грижи се добре за нея, момко, в противен случай ще се каеш горчиво.
— Ще се постарая, сър.
Усмихнат, пое ръката на Розалинд. Това бе най-необичайната венчавка, която бе виждал. И най-хубавата.
В отговор тя стисна здраво ръката му. Тъмните й очи блестяха. Трябваше да впрегне всичката си воля, за да не започне да я целува веднага. Двамата се обърнаха към викария, а семейството й се оттегли и се присъедини към останалите гости.
С дълбок глас, който можеше да се сравни с тембъра на Томас Фицджералд, викарият започна брачната церемония. Стивън прозря за първи път смисъла на познатите слова, може би защото първата му женитба не бе по негов избор.
Присъстващите се размърдаха озадачено, когато викарият произнесе името Кениън, но никой не реагира. Трудният момент за Стивън дойде, когато духовникът произнесе за първи път „…докато смъртта ви раздели“.
Погледът на младата жена политна неволно към лицето на нейния любим и той видя отражение на собствените си чувства.
— Да — изрече твърдо той.
Стисна ръката й и тя му се усмихна смутено. Когато дойде нейният ред, тя заяви с ясен, трениран за сцената глас, в който нямаше и сянка на съмнение:
— Да.
Джеремайя извади пръстена със замах, който показваше, че умее да извлече най-доброто от себе си, когато е на сцената. Стивън го постави на пръста на своята съпруга и каза сериозно:
— С този пръстен се венчавам за теб, с тялото си ще те боготворя и с всичките си земни блага ще те даря.
Розалинд се усмихна, без да погледне към пръстена. Херцогът се запита кога ли щеше да забележи, че венчалната й халка е украсена с малки, прекрасни диаманти, все пак искаше да й подари и диаманти, и котенце. Искаше да й даде всичко, което можеше, в замяна на великолепния подарък, който му правеше тя, като му отдаваше самата себе си.
— Обявявам ви за съпруг и съпруга.
Церемонията приключи и Стивън можеше да целуне сияещата си булка. Устните им се докоснаха за секунда, но той я притисна в обятията си и усети ударите на сърца то й. Розалинд. Неговата съпруга. Неговата съвършена роза.
Всички ги заобиколиха, за да им пожелаят щастие; мъжете потупваха херцога по гърба и се ръкуваха с него, прегръщаха и целуваха булката. Неофициалната обстановка правеше атмосферата задушевна.
Когато възбудата се поуталожи, Стивън притисна към себе си новата си съпруга.
— Дойде ли време за сватбената гощавка?
Томас му хвърли странен, подозрителен поглед.
— Един момент. Викарият каза, че името ти е Кениън.
— Стивън ми съобщи за това тази сутрин. — Младата жена погледна с обич своя съпруг. — Разбрала съм неправилно името му първия път, когато ми го каза, а той е такъв джентълмен, че никога не ме поправи.
Неколцина се изсмяха, но Томас се намръщи още по вече.
— Всичко това ми се струва доста нередно. — Внезапно очите му се разшириха от изненада. — Кениън. Аш, Ашбъртън. Името на херцог Ашбъртън не е ли Стивън Кениън?
Стивън си каза, че трябва непременно да запази присъствие на духа. Той самият предпочиташе да поднеса тази новина по друг начин, но Мария го бе прекъснала, когато бе опитал да я съобщи на Розалинд.
Сведе поглед към своята съпруга и притисна ръка около кръста й.
— Да. А името на херцогиня Ашбъртън е Розалинд Фицджералд Кениън.