Глава 18
Настъпи изумено мълчание. Розалинд впери очи в новия си съпруг. Той несъмнено се шегуваше. Но в очите му не забеляза никакви шеговити светлинки, само уморена примиреност.
Стивън беше Ашбъртън, един от най-богатите аристократи в страната?
— Ако това не е шега, нищо чудно, че татко ти даваше непрекъснато роли на херцог — промълви тя.
Устните на младия мъж се изкривиха.
— Не е шега, Розалинд.
Томас Фицджералд избухна:
— Дяволите да те вземат, Ашбъртън, що за подигравка е това? Да не би да си извадил фалшиво разрешително, за да можеш да се ожениш на ужким?
— Разбира се, че не — отвърна невъзмутимо херцогът. — Бракосъчетанието ни е напълно законно. Всичко, което казах за себе си, е вярно, с изключение на последното ми име.
Томас понечи да отговори, но Мария го възпря, като постави длан върху ръката му.
— Овладей ирландския си темперамент, скъпи.
— Той излъга — изръмжа актьорът — и за това няма никакво извинение.
— Така ли? — Мария прониза с поглед зет си. — Томас, любов моя, двамата с теб можем да играем каквато роля си поискаме на сцената и после да излезем от нея. Но на него му е било по-трудно да излезе от ролята си на херцог.
— Точно така. Никога не съм имал възможност да бъда нещо по-малко от господар. — Стивън изгледа иронично събралите се гости. — Като виждам как всички отстъпват назад, сякаш изведнъж съм се заразил от проказа, може би ще разберете защо ми беше толкова приятна анонимността, която ми даваше мистър Аш.
Джесика пристъпи напред.
— Е, аз пък мисля, че това е великолепно. Копнея да кажа на другите: „Току-що обядвах със зет си, херцог Ашбъртън“. Ще размахвам най-безсрамно титлата ти. Прегърна енергично младия мъж. — И те харесвам много, макар да си безнадеждно аристократичен.
Розалинд благослови безмълвно сестра си, задето бе разчупила леда, след което обясни:
— Той опита да ми каже, татко, но мама го изпъди, преди да бе успял да го направи.
Макар да се стремеше да замаже неловката ситуация, тя самата все още не можеше да се справи с изненадата. Вдигна очи към новия си съпруг, неспособна да си представи какво следваше от всичко това. Херцогиня? Тя, Розалинд Фицджералд Джордан, намерено дете, пътуваща актриса и вдовица?
Погледът й падна върху брачната халка. По нея блести ха скъпоценни камъчета, струващи цяло състояние. Стисна зъби. Дори пръстенът бе живо доказателство, че произхождаха от различни светове.
Щеше да мисли за това по-късно. Точно в този момент Стивън имаше нужда от нейната подкрепа. Затова заяви безгрижно:
— Искам да поръчаш обсипана с диаманти каишка за котенцето ми, скъпи.
Напрежението изчезна от лицето му.
— Ако наистина го желаеш, Поршия ще я има.
Томас все още изглеждаше недоволен. Розалинд подозираше, че гневът му само отчасти се дължеше на измамата. Вероятно бе резултат и от смесените бащински чувства към мъжете, които отвеждаха дъщерите му. Но гневът му щеше да отмине скоро; винаги ставаше така.
Преди актьорът да бе успял да проговори отново, Брайън се обади, като имитираше своя герой Пък:
— Драги ми дами и господа, мога ли да напомня с най-голямо уважение, че е време да започнем сватбената почерпка? — Погледна дяволито към булката и младоженеца. — Дори херцозите и херцогините трябва да ядат.
Думите му предизвикаха всеобщ смях и хората се насочиха към масите. Ръката на Стивън остана все така около талията на Розалинд, когато прекосиха поляната. Това й беше приятно и я успокояваше. Но не можеше да престане да се пита какво означаваше тази новина.
Сватбеното пиршество премина с голям успех, макар нервите на булката да бяха прекалено опънати, за да може да му се наслади напълно. Тя се смееше, говореше и безмълвно помагаше на Мария да държи настрани един от друг баща й и новия й съпруг.
Обилната храна и напитките заличиха тревогата, която бяха изпитали за кратко членовете на трупата, като напиха, че бяха карали един херцог да носи декорите. Той самият се държеше очарователно и непретенциозно. Когато дойде време младоженците да тръгнат, всички бяха склонни да мислят за случилото се като за забавна шега.
Розалинд прегърна и целуна всеки поне по веднъж, а членовете на семейството — по два пъти. После се качи в елегантната карета, която Стивън бе наел. Поне мислеше, че я е наел; нищо чудно обаче да я бе купил с джобните си пари. Той се намести на свой ред и затвори вратата, стиснал в ръка пътната кутия с Поршия. Зае мястото с гръб по посоката на движение, което се намираше точно срещу Розалинд.