Когато каретата потегли, тя замаха с ръка и продължи да се усмихва, докато семейството й се изгуби от погледа. После се понесоха със скорост, на която бяха способни само чистокръвни коне. Облегна се на тапицираната с кадифе седалка и впери поглед в новия си съпруг. Странно, сега, след като първоначалното объркване бе преминало, всъщност изобщо не бе изненадана от вестта за благородническия му произход. От първия момент й бе станало ясно, че е аристократ, а и винаги се бе държал с авторитета на човек, свикнал да му се подчиняват. Беше накарал онзи груб представител на закона, Крейн, да замълчи само с един поглед. Но не бе обръщала особено внимание на тази му способност, защото отношението му към нея самата и нейните приятели бе доста непринудено.
В действителност той бе един от хората, разполагащи с най-голяма власт в Англия, Ако заговореше, самият принц регент щеше да го слуша с внимание. Младата жена затвори очи и потърка слепоочията си.
— Глава ли те боли? — попита съчувствено Стивън.
— Малко. Джесика ми опъна прекалено силно косите, когато ми правеше прическата. — Розалинд започна да вади фибите и хризантемите. Отдъхна си с облекчение, когато косите се разпиляха по раменете. — Освен това, разбира се, се чувствам като озовала се в приказката за крал Кофетуа и просякинята.
Лицето му потъмня.
— Аз не съм крал, а ти не си просякиня.
— Доста близко е — Започна да прокарва пръсти през косата си. — Самият факт, че джентълмен се жени за пътуваща актриса с неизвестно потекло, е вече доста скандален; но един херцог да направи такова нещо е направо невъобразимо. Всички ще сметнат, че съм те подлъгала заради парите, а теб ще вземат за глупак.
— Няма нищо невъобразимо в нашия брак — отвърна остро той. — Ти си отгледана в дома на благородник, нищо, че е решил да се отдаде на сцената. Ти си дама — и по маниери, и по начина, по който говориш, и по изтънчеността ти. Всеки, който те познава, мисли така. А всеки мъж, който те види, ще се изпълни със завист, в никакъв случай няма да ме помисли за глупак.
Нима беше толкова наивен? Или пък до такава степен бе привикнал да се отнасят почтително с него, та не проумяваше, че това отношение няма да се прехвърли автоматично и върху нея? Помисли си с мрачен хумор, че в краткостта на брака им имаше и нещо положително, защото тя никога нямаше да бъде приета в неговия свят.
Но всъщност нямаше значение. След смъртта му тя щеше да се върне при своите хора. Междувременно…
— Какво искаш от мен, Стивън? Какви са задълженията на една херцогиня?
Въпросът й го изненада.
— Искам да бъдеш моя съпруга, Розалинд. Моя приятелка, придружителка, любовница. Обществените ти задължения могат да бъдат големи или малки, каквито ти пожелаеш. Ако искаш да бъдеш представена в двореца, ще го уредя. Ако предпочиташ никога да не стъпиш в някоя и модните гостни, също е добре дошло. Ти си тази, която избира.
Звучеше лесно, но тя не можеше да го повярва.
— Рангът ти сигурно е свързан със задължения. Вероятно мнозина имат едни или други претенции към теб.
— Защо според теб избягах? — отвърна с явна горчивина той.
— Толкова ли е ужасно да бъдеш херцог?
— Всъщност през двете години, откакто наследих титлата, открих — рече той, като опитваше да овладее горчивината в гласа си, — че е по-приятно да бъдеш херцог, отколкото негов наследник. Сега мога да правя почти всичко, което ми харесва… дори да се превърна в обикновен човек, поне за известно време.
— Приятно ли ти беше да си мистър Аш?
Младият мъж се поколеба, преди да отговори тихо:
— Никога не съм се чувствал по-добре. Никой нямаше никакви предварителни очаквания за това как би трябвало да изглеждам, какво да казвам или върша. Бях свободен като отскубнал се от ремъка си сокол.
Усетила, че тази тема го вълнува по особен начин, Розалинд попита:
— Казваш, че е било по-лошо да бъдеш наследник, отколкото херцог. Защо?
Младият мъж помръкна.
— Станах лорд Бенфийлд в мига, в който поех първата ги глътка въздух. Целият ми живот бе безкрайна подготовка за ранга и титлата, които щях да нося един ден. Момчето — бъдещ херцог, не може да плаче за какво да е — най-малко заради някакви си там чувства и в никакъв случай, когато го набият. Което обаче се случва често. То не си позволява недостойно поведение като например да играе с деца на обикновени родители. Трябва да бъде на върха и в учението, и в спорта. Да не се оплаква, когато по-големите момчета го измъчват в училище, да не се извинява на по-низшестоящите, т.е. почти на никого. Почита по-висшестоящите, дори кралят да има много вулгарен вкус. Избира другарите си само измежду тези, които са достойни за вниманието му. Жени се…