Освен това нямаше да има време да посетят всички тези къщи.
— О, имаш право. Звучи доста непривлекателно — отвърна с помръкнал глас тя.
Той я понесе по някакъв полутъмен коридор, от който слязоха в доста голямо помещение. Най-напред й направиха впечатление богато украсените с дърворезба дъбови менели и меките килими. Стивън я пусна внимателно на пода. Тя стъпи на крака, затаила дъх.
Изражението му беше сериозно, сякаш в този миг запаметяваше лицето й. После я целуна с болезнена нежност. Устните й се разтвориха под неговите и тръпки на желание преминаха по кожата й. Четирите дни, през които не се бяха любили, й се бяха сторили цяла вечност.
Чувстваше се омекнала като восък. Съпругът й вдигна глава и промълви дрезгаво:
— След като се освежим и нахраним, ще може ли да дойда в стаята ти?
Розалинд го изгледа учудено и се разсмя.
— Стивън, скъпи мой, нищо не илюстрира по-ясно различията в общественото ни положение. Там, откъдето идвам аз, брачната двойка има обща спалня и общо легло. Подозирам, че благодарение на това хората се сдобряват по-бързо. — Изпълни се с желание да излее пред него любовта си в думи. — Винаги ще бъдеш добре дошъл в моето легло. Всъщност ще се чувствам обидена, ако спиш другаде.
— В такъв случай приемам, че отговорът ти е да.
— Определено. — Връхчето на езика й се показа между зъбите й. — Не мислиш ли, че след такъв уморителен ден би било най-добре да пропуснем вечерята и да си легнем веднага?
— Не. — Направи крачка встрани и взе дланта й в ръцете си. — Първия път всичко стана прекалено бързо. Нека тази вечер се насладим на удоволствието от очакването.
Още малко очакване и тя щеше да полудее като пантера. Но той имаше право. Нямаше защо да бързат.
— Звучи разумно, макар че не се чувствам особено разумна в момента. — Наклони глава. — Имам предложение. Разведи ме из къщата, докато приготвят вечерята. А после ще можем да се нахраним в интимна обстановка в стаята си.
— Великолепна идея. — Херцогът целуна връхчетата на пръстите й и я хвана под ръка. Заговори, имитирайки много сполучливо приповдигнатия тон на високомерен иконом.
— Това, скъпа херцогиньо, е основният салон. Смята се, че най-старата част на къщата е построена в началото на петнайсети век. Моля обърнете внимание на чудесната изработка на гипсовите орнаменти.
Младата жена се изкиска; той наистина имаше бъдеще като комичен актьор.
— Наистина е великолепно, ваше височество — отвърни тя с тон на изпълнена с възхищение посетителка. — Но подходящи ли са за тавана тези развратни амурчета?
— Те не развратничат, мадам. Просто са си много добри приятели.
Поведе я из първия етаж, като обръщаше вниманието й върху интересните неща и правеше нарочно забележки, които я разсмиваха.
Както във всички изградени частично от дърво постройки, подът беше неравен, прозорците бяха клюмнали леко на една страна и изобщо не можеше да се види една-единствена права линия. Сградата й хареса. Допадаше й също така, че все намираха начин да се докосват привидно невинно и всеки допир бе поредната хвърлена в горящия огън съчка.
Когато тръгнаха нагоре по стълбите, Розалинд попита:
— Колко често идваш тук?
— Може би веднъж годишно. Обикновено оставам няколко дена, когато дойда по работа на север. — Усмихна се мрачно. — Знам. Тъжен пропуск, нали?
Младата жена поклати смаяна глава.
— Няма ли някои обеднели братовчеди от семейство Кениън, които се нуждаят от дом?
— Има, но всички те предпочитат да живеят доста по на юг. По-близо до цивилизацията. Един братовчед се установи в имението в Норфолк, където отиде да живее Ели Уордън със своето бебе. — Усмивката му стана саркастична. — Каквото и да кажа, братовчедът Куинтъс и съпругата му ще решат, че бебето е мое. Поне е гаранция, че ще се грижат добре за него.
— Радвам се за Ели и детето, въпреки че ще се отрази зле на репутацията ти.
Тръгнаха по осветения с лампи неравен коридор. От много време бе копняла да си има къща, но в никоя от нейните мечти тя не бе толкова хубава като тази. Надяваше се, че един ден някой братовчед Кениън щеше да прояви достатъчно здрав разум и да я оцени.
Щом стигнаха в края на коридора, Стивън рече:
— Спалнята на господаря е вляво, а на господарката вдясно. Имат помещения за обличане и са свързани с врата.
Розалинд влезе и дъхът й секна за пореден път. Вляво се издигаше масивно легло с четири колони и балдахин, а вдясно имаше шезлонг, удобни столове и други мебели. Но това, което прикова вниманието й, бяха розите. Върху всички маси и бюра имаше вази с ухаещи червени, бели и розови рози, чиито цветове сияеха на светлината на пукащия огън. Ароматът им беше опияняващ.