Докосна смаяна един от алените цветове.
— Стивън, изумително е. Как, за Бога, го направи?
— Бива ме за уреждането на разни неща. — Целуна я. — Идеята бе съвсем естествена — рози за моята съвършена роза.
Младата жена преглътна развълнувано; надяваше се той никога да не разбере колко несъвършена беше в действителност.
— Цветята са прелестни. Обаче ще увехнат много бързо.
— Но само така могат да бъдат красиви — отвърна тихо той.
Погледите им се срещнаха и останаха слети в продължение на един изпълнен с близост миг. Дори сега, през първата си брачна нощ, нямаше как да избягат от напомнянето за смъртта. Но тя си обеща, че докато Стивън бе все още жив, двамата щяха да изтръгнат от времето всеки миг на радост.
Глава 19
Стивън отпиваше вино от чашата си, приковал поглед в Розалинд, седнала на отсрещната страна на кръглата маса. Беше разпуснала косата си свободно по раменете и тя проблясваше с тъмнозлатисти и кехлибарени отблясъци при всяко движение на главата й. Предложението й да вечерят в нейната стая бе истинско вдъхновение, тъй като в голямата трапезария никога нямаше да почувстват подобна интимност.
Въздухът в осветената със свещи стая трептеше от очакването. Всяка хапка, всяка глътка вино ги доближаваха към тържествения финал на вечерта.
Херцогът се чувстваше раздвоен. От една страна желаеше съпругата си лудо. Искаше да я люби, докато й се насити, после да заспи, без да я изпуска от обятията си, и когато се събуди, да започне отново.
И в същото време беше смутен като неопитен юноша. Преди първия си брак вече бе имал обичайния за богатите младежи опит с няколко от най-добрите лондонски куртизанки.
Бе сложил край на тези изпълнения, след като се бе оженил. Не защото Луиза щеше да го упрекне, ако си вземеше любовница; тя бе възпитана, че добрата съпруга не трябва да забелязва забежките на своя мъж. Но гордостта й щеше да бъде наранена, а той можеше да направи толкова малко за нея, че не желаеше да й откаже поне това. Нито пък искаше да следва стъпките на развратния си баща.
В началото му бе трудно да се задоволява със студеното брачно ложе. Неведнъж през самотните си, неспокойни нощи, бе копнял да се изгуби в прегръдките на жена, която го желае. Но е времето бе приел ограниченията. Все пак не бе от твърде страстните мъже, за да накърни с лека ръка самоуважението си.
Поне си бе мислил, че не е особено страстен. Докато не срещна Розалинд. Никога не бе изпитвал нещо толкова силно и удовлетворяващо, както в миговете, в които я бе любил. Но то беше едно преминало като буря усещане, приключило прекалено бързо. Искаше да се постарае тази нощ и нощите, които им оставаха, да бъдат по-различни.
Доколко щеше да успее да достави удоволствие на Розалинд? Тя беше чувствена жена. А откакто се бе оженил за Луиза, не бе виждал голо женско тяло. Сексът бе нещо толкова отвратително за първата му съпруга, че тя настояваше да го правят на тъмно, под завивките и не сваляше нощницата си. Бе отскачала ужасена всеки път, когато се бе опитвал да направи нещо повече от основните движения на съвкупяването. В резултат на това той нямаше самочувствието на майстор в любовното изкуство.
Нито пък разполагаше с време, за да го овладее. Макар на молитвите му за един сравнително добър ден да бе отговорено, болката напомняше непрестанно за разрухата на тялото му. Губеше също така и силата си. Не след дълго щеше да настъпи денят, в който нямаше да може да бъде повече съпруг на Розалинд. Знаеше, че няма да го упрекне; бе прекалено състрадателна, за да направи такова нещо. Херцогът изпитваше страстното желание да остави в душата й такива спомени, които никой друг мъж след него да не успее да изличи. Това означаваше, че трябва да си наложи желязна самодисциплина и да я люби бавно, а не с трескавата бързина, за която копнееше тялото му.
Усмихна се мрачно при мисълта да се контролира, защото вече почти си беше изгубил ума от желание. Младата жена все още беше с великолепната рокля на Офелия и гръдта й го омайваше всеки път, когато тя се наведеше за нещо. В сеновала бе видял от нея повече, отколкото от Луиза през всичките години на брачния им живот. Всъщност наслаждаваше се на прекрасната гледка дори в този момент.
Розалинд не само беше неустоимо привлекателна, ами и по време на цялата вечеря не спря да го забавлява с различни театрални истории. В този момент тя остави вилицата си и додаде:
— Тогава котката, която сценичният директор се бе заклел, че е съвсем мирна и хрисима, се събуди и подаде глава от кошницата насред сцената. Мама просто я бутна обратно вътре и рече: „Не бъди толкова амбициозно котенце; това не е Дик Уитингтън!“