Стивън се разсмя.
— Иска ми се да го бях видял. Има ли наистина пиеса за Дик Уитингтън и неговата котка?
— Да. — Очите и светнаха. — Не е особено добра, но имам мили спомени от времето, когато като малка играех котката.
Той си я представи като очарователно момиченце, дегизирано с опашка и мустаци, и се засмя отново. Остави чашата с виното и отряза няколко парченца от буцата сирене върху масата.
— Искаш ли от това превъзходно чешърско сирене.
Розалинд му се усмихна изпод полупритворените си клепачи.
— Да, ако обичаш.
Той се приведе и й даде в устата. Меките й устни обхванаха върховете на пръстите му, когато поеха ронливото сирене.
— Истински деликатес — промърмори тя. — Искаш ли малко?
— Така мисля.
Младата жена взе едно парче и му го поднесе. Пръстите й бяха тънки и силни. Той ги захапа леко и ги загали чувствено с език.
Розалинд издърпа бавно ръка.
— Забелязал ли си колко е топло? Да изгася ли огъня?
— Имам по-добра идея. — Изправи се и се обърна с гръб към него. — Тъй като Джесика не е тук, за да бъде камериерка на милейди, мога ли да те помоля да ми разкопчееш роклята?
Пулсът му се ускори моментално. Изправи се и развърза горния край на кръстосания шнур. Дори сега, когато бе без обувки, тя достигаше до носа му. Харесваше му, че бе висока и налята, а не като крехката Луиза.
„Забрави за Луиза; не е справедливо нито към едната, мито към другата да правиш сравнения.“ Започна да издърпва шнура през дупчиците.
— Това е най-хубавата сватбена рокля, която съм виждал. Прекалено хубава, за да бъде изхабена на ревла като Офелия.
Младата жена се изкиска.
— Винаги съм смятала, че този костюм е достоен за кралица. Или за херцогиня.
Роклята се разтвори и разкри елегантната извивка на гърба й. Кожата над ниско изрязаната долна риза бе гладка като сатен, подобна на топъл каймак.
Беше й харесало, когато преди малко я целуна по рамото. Сега той се наведе и задвижи леко устни по тила й през лъскавия воал на косите й. Тя въздъхна тихичко и изви врат. Изпълнен с желание да чуе отново този звук, Стивън нареди броеница от целувки по шията й и прокара език по очертанията на ухото.
Цялото й тяло потрепери.
— Това… това е много по-хубаво, отколкото да си имаш камериерка.
— Целта ми е да ти доставя удоволствие, скъпа моя херцогиньо.
Разхлаби останалата част на шнура и свлече роклята надолу по ръцете й.
Тя се освободи от дрехата. Корсажът и ръкавите увиснаха около кръста й. Устата му пресъхна, когато дръпна тежката коприна надолу по заоблените й бедра. Роклята падна на пода с шумолене. Сега Розалинд стоеше пред него само по долна риза и чорапи. Той дръпна надолу ръкава на долната риза от дясното й рамо, за да целуне безупречната плът под него.
— Останах с по-малко дрехи, а ми е дори още по-горещо, отпреди — заяви почти през смях тя.
— Значи все още си прекалено навлечена.
Нежните връхчета на гърдите й прозираха възбуждащо през фината материя на долната й риза и изкусителният аромат на тялото й се смесваше с по-тежкото ухание на розите. Боже, Боже! С пресъхнала уста, херцогът обхвана гърдите й. Усети топлата им разкошна тежест. Загали ги. Розалинд простена от удоволствие.
— Достатъчно време ли отделихме на очакването? — попита гърлено тя, като отърка ханша си в тялото му.
Напрежението в слабините му нарасна.
— Не.
Щяха да имат толкова малко нощи като тази. Но тя имаше право — стаята беше прекалено гореща. Отдели се от съпругата си и съблече сакото. Точно се питаше дали да свали и бродираната си жилетка, когато младата жена се приближи и започна да я разкопчава.
— Мой ред е, ваше височество — усмихна се дяволито тя.
След като приключи и с последното копче, смъкна дрехата от раменете му и я преметна през рамо. После прокара длани по раменете и гръдния му кош. Пулсът му се ускори.
Тя се залови да развързва шалчето около врата му, като го гледаше с възхищение:
— Ако не беше лошият ти късмет да се родиш херцог, можеше да направиш голяма кариера в театъра в ролите на елегантни, ослепителни герои. Дамите от публиката щяха да припадат от копнеж.
Пусна на земята смачканото шалче и прокара хладните си пръсти по врата му.
Той я хвана за ръката и целуна дланта й.
— Нямам желание да впечатлявам безименни дами от хипотетична публика. Достатъчно ми е да заинтригувам теб.
Младата жена го погледна; тъмните й очи бяха натежали от желание.
— Ти го правиш, Стивън. Дори ме подлудяваш.
Устните й бяха прелестно пълни, мамещи, съблазнителни. Наведе се, за да ги целуне. Усети вкуса на френското вино, което бяха пили — сладко, тръпчиво, опияняващо.