Усети как тя измъкна ризата от бричовете му и ги заразкопчава. Пръстите й докосваха възбудената му мъжественост през фината материя на бельото.
Кръвта забушува из вените му и го направи безчувствен към всичко друго, освен към нейното докосване и собственото си желание. Леглото беше прекалено далеч, чак в другия край на стаята. Вдигна я припряно и я отнесе на ръце до шезлонга. Положи я върху изтъркания брокат, отпусна се до нея и се отдаде на безумието. Колко ли пъти ще щяха да бъдат заедно така? Животът и страстта му пяха като свещ в мрака; изгаряха бързо и скоро нямаше да остане нищо. Колко ли още щеше да се наслаждава на копринения допир на косите й? Да вдъхва мистериозното й женско ухание, което го хипнотизираше? Да се наслаждава на соления вкус на кожата й? Колко пъти още кръвта му щеше да се възпламенява в пожар, който само тя бе в състояние да предизвика и след това — да изгаси?
Дръпна надолу долната й риза и прилепи устни върху лявата й гръд. Задавеното й стенание беше като амброзия за него, накара го да засмуче по-силно. Връхчето настръхна под езика му.
— Стивън. О, Боже, Стивън! — Тя загребваше и мачкаше косите му в ритъма на учестеното си дишане.
Херцогът вдигна подгъва на долната риза над коленете й. Чорапите й бяха хванати с жартиери, избродирани с розови пъпки. Разкопча със зъби първия и той падна. Започна да прокарва език по вътрешната страна на бедрото й; усещаше полуделия й пулс.
Меките косми на слабините й бяха по-тъмни, отколкото косата на главата. Розалинд изписка стреснато, когато усети топлия му дъх там. Но в тази изненада се криеше удоволствие. Удоволствие и желание. С усещането за власт, Стивън прокара език. Тя извика, изви се и се задвижи в ритъма на неговите милувки.
Не след дълго тялото й затрепери конвулсивно. Когато се поуспокои, той постави глава върху корема й, опитвайки да възвърне нормалното си дишане. Ръката й политна към разчорлените вълни на косата му.
— О, Боже! — промълви младата жена. — Нямах представа…
Настъпи дълго мълчание. И тогава, потрепервайки от напрежение, херцогът се намести отгоре й и разтвори краката й е коляно. Възбудата му беше почти непоносима, когато проникна в нея. Заобиколи го горещина, копринена и гостоприемна.
Розалинд изохка и очите й се разшириха. Прегърна го силно, за да го привлече още по-близо до себе си, и задвижи хълбоци заедно с него. Удоволствието го заливаше. Понесе го нагоре. Вече се рееше…
Строполи се в екстаз. Притисна бузата си в нейната, като стенеше безпомощно в лапите на бързо настъпилия и продължил дълго оргазъм. Смърт и преобразуване.
Отпусна се до нея; изтощеното му тяло пулсираше, докато се бореше да си поеме въздух. Когато бе в състояние да помръдне, се надигна на лакът и се вгледа в пламнало то й лице. По челото й бяха полепнали светлокестеняви къдрици, а погледът й беше прималял от наслада. Тази гледка изпълни него самия с не по-малко удовлетворение. Макар да не беше опитен любовник, бе успял да й достави удоволствие и същевременно да изпита невероятен екстаз.
Целуна я по слепоочието.
— Не мога да повярвам, че го направих отново — заяви мрачно той. — Имах доброто намерение да отделя нужното време и да се насладя на всеки твой сантиметър.
— Брои ли се, че аз се насладих на всеки твой сантиметър?
Стивън се разсмя, стана и се намести на ръба на шезлонга. Намачканата долна риза по-скоро излагаше на показ, отколкото криеше прекрасното й тяло.
— Ти си най-прелестно порочната жена, която познавам.
Лицето й замръзна. Херцогът осъзна, че бе допуснал грешка. Вероятно бе решила, че намеква за актьорското й минало. Докосна бузата й, прибра влажните кичури от челото.
— Това бе комплимент — промълви той. — Тъй като съм бил почти винаги твърде уравновесен, ценя високо откритостта ти. Впечатлителността ти.
Изражението й се смекчи, но очевидно я бе смутил. Придърпа ризата си, за да прикрие гърдите и коленете.
Стивън изгаси свещите. Сега вече стаята се осветяваше само от огъня. Предложи ръката си. Съпругата му се изправи и я пое. Прекосиха заедно стаята. Когато стигнаха до леглото, той се обърна и постави длани върху раменете й. Макар желанието му да бе задоволено засега, все още изпитваше жажда да я гледа… и му се искаше да види цялата.
Един джентълмен би уважил скромността й, но мъжът, на който не му оставаше много време, не можеше да си позволи да чака. Плъзна бавно длани надолу по ръцете й до кръста и хвана краищата на долната риза.
— Може ли?
Тя кимна свенливо. Стивън измъкна ризата през главата й. После коленичи, разкопча другия жартиер… и смъкна чорапите й. Усети добре оформените й прасци и глезени под дланите си.