Изправи се, като пируваше с поглед. Освободена от тиранията на дрехите, тя беше великолепна. Създадена за любов, да дава и да получава удоволствие.
— Красива си — промълви дрезгаво той. — Ужасно, съсипващо красива.
Младата жена преглътна; гладката й шия се изви.
— Караш ме да повярвам, че съм наистина такава.
— Не се съмнявай и за миг, Розалинд. — Помогна й да легне в леглото. След това свали собствените си дрехи. Беше наясно, че макар да не бе оставила други външни белези по него, болестта бе стопила няколко килограма. Оказваше се, че има още един порок — суета, за който не бе подозирал. Е, външността му нямаше да става по-хубава, затова беше по-добре да погребе суетата. Качи се в леглото. — Уморен съм, но не искам денят да свърши толкова скоро.
— Знам точно какво имаш предвид.
Розалинд взе ръката му, както бе легнал на една страна, подпрял глава, за да може да я гледа. В стаята наистина беше топло, затова по взаимно съгласие оставиха завивката в долния край на леглото и се отпуснаха върху прохладните чаршафи, хванати за ръце.
Младата жена обичаше да наблюдава новия си съпруг, дългите му кости и ясно изразени мускули. Елегантните шарки на тъмните косми по гърдите му, които се събираха в една линия в долната част на корема. Олицетворение на мъжественост, която нямаше нужда да доказва нищо на никого.
Тази вечер бе изпълнена с изненади, като се започне с откритието за собствената й способност да бъде страстна. Двамата с Чарлз се бяха радвали на прилични брачни отношения, но сексуалното им общуване бе доста опростено и винаги приключваше бързо, след което той се завърташе на една страна и заспиваше. И макар понякога да бе изпитвала удовлетворение, най-често бе оставала да лежи будна, вперила невиждащ поглед в мрака, докато незадоволените й копнежи избледнеят. И сега една-единствена брачна нощ бе достатъчна да й покаже, че Стивън бе много по-великодушен любовник, с много по-ярко въображение.
Беше й много приятно да лежи до него гола и да се притиска в тялото му.
— Има един стар израз за гол — прошепна тя. — Облечен в облаци. Не е ли красиво?
— Облечен в облаци — повтори той. — Харесва ми. Прилича ти да бъдеш гола. Жалко, че не можеш да останеш така през цялото време, но за английския климат просто не е практично. — Направи пауза. — А и не бих искал друг мъж да те вижда облечена в облаци.
Розалинд се замисли за миналото си.
— Имаш ли нещо против, че съм играла различни роли, облечена с бричове, из всички градчета наоколо?
— Как мога да имам нещо против? Било е преди да те срещна. Въпреки че… — Поколеба се. — Наистина не е моя работа, но имало ли е някой друг, освен Джордан?
— Любовници ли имаш предвид? Никога. — Завъртя очи. — Не липсваха мъже, изпълнени с желание да легнат с актриса, особено ако е с по-пищна фигура. Достатъчно е обаче веднъж след уморително представление да те сграбчи някой вонящ на бира женкар, за да изгубиш напълно интерес към подобни приключения.
— Фигурата ти не е прекалено пищна. — Измъкна роза с дълга дръжка от вазата край леглото и погали нежно едната й гърда с цвета. — Ти си съвършена точно такава, каквато си.
Розалинд се засмя. Приятно й беше да чувства хлъзгането на прохладните листенца по кожата си и едва доловимия им аромат.
— Аз съм сравнително привлекателна, което е полезно за една актриса, особено ако като мен няма кой знае какъв талант. Но съвършена? Надали. — Тъй като той бе повдигнал темата за миналото, извърна поглед и попита: — А в твоя живот имаше ли много други жени?
Веднага съжали за въпроса си. Мъже с богатството и властта на Стивън имаха достъп до най-красивите жени в Англия — както куртизанки, така и не много морални ками от висшето общество. Ако съдеше по това, което се говореше за аристокрацията, не една би се възползвала от подобна възможност, а Стивън очевидно бе мъж със силен апетит.
За нейна изненада той отвърна:
— Не и след първия ми брак. Нямам вкус към изневерите, а след смъртта на Луиза… Струва ми се, че не бях в настроение да си търся любовница.
Значи толкова бе обичал първата си съпруга. Розалинд предпочиташе да бе признал върволица от ослепителни завоевания. Господи, каква глупачка беше. Нали беше неин, засега, и това бе достатъчно.
— Радвам се — отвърна простичко тя. Стивън прокара розата по другата й гърда.
— Трябва да съм усещал дълбоко в себе си, че ме очаква нещо по-добро. Или по-скоро — някоя по-добра.
— Имаш дарбата да произнасяш романтични слова — рече тя, по тялото й пропълзяха чувствени тръпки, предизвикани от движението на цветето по връхчето на гърдата й.