— Повелителните маниери ти подхождат много. — В очите му проблеснаха весели светлинни, след което изражението му стана сериозно отново. — Искам да бъдеш с мен. Много искам. Но не съм сигурен, че гордостта или чувството ми на справедливост биха го понесли.
— А моята гордост? — заяви със самоирония тя. — Никога не бих преживяла да бъда отпратена от втория си съпруг само след една нощ. На първия ми съпруг му бяха необходими шест месеца, за да му омръзна.
Гласът й изневери и внезапно очите й се напълниха със сълзи. Зарови отново лице в рамото му, с надеждата, че Стивън не е забелязал; той обаче беше проницателен човек.
— Неверността на Джордан ти е причинила много по-голяма болка, отколкото си дала да разберат другите, нали? — попита тихо той.
Розалинд кимна.
— Ако родителите ми бяха осъзнали колко ме е разстроило това, в трупата щеше да настане истински ад. Нищо чудно баща ми да беше убил Чарлз. Със сигурност щеше да го изгони и щеше да се наложи аз да избирам между две възможности — да го последвам като вярна съпруга или да остана със семейството си. Затова прикривах, доколкото можех, забежките на Чарлз и се преструвах, че поведението му не ме притеснява. Мислех, че с времето ще ми стане по-лесно да го понасям. Вместо това ставаше все по-трудно и по-трудно. Изпитах огромно облекчение, когато замина за Ирландия. И… когато го убиха, след което пък ме обзе чувство на ужасна вина.
Стивън я галеше нежно по гърба.
Бракът ти носи само нещастие. Един съпруг, който я е предал, и един, който умира. Ти заслужаваш нещо по добро.
Не можеше да му позволи да се притеснява заради нея, не и когато собствените му проблеми бяха толкова по-страшни. Опита да се овладее и успя.
— Бракът ми е Чарлз е в миналото. Това, което ме интересува, е настоящето, и изобщо не се оплаквам от сделката, която направих, като се омъжих за теб. — Вдигна очи към лицето му и впрегна актьорските си умения, за да излъчва искреност. — Не ни остава много време да бъдем заедно. Това е тъжно, но пък означава, че никога няма да си омръзнем. Ако някой от нас започне да съжалява наистина за този брак, поне няма да трябва да търпи дълго последствията. Няма да ни измъчват обичайните дрязги, които разяждат и най-добрите семейства. Ще усетим само от каймака вълнението и чудото от откриването на другия.
Херцогът повдигна вежди и тя забеляза, че зеленикавите точици се бяха върнали в очите му. Изглеждаше отново силен и жизнен. Беше се възстановил бързо от ужасния пристъп.
— Интересна мисъл — промълви той. — Пренебрегваш факта, че част от този каймак ще бъде вкиснат. Затова пък е вярно, че бракът ни никога няма да бъде отегчителен.
— В такъв случай нека не говорим повече за отпращането ми. — Отдели се от него и вдигна качулката върху главата си. — Няма да си тръгна, да знаеш. Трябва да мисля за репутацията си.
Смехът му беше дълбок и искрен.
— Ти ми действаш по-добре от пълно шишенце с хапчета. Добре тогава, обещавам да не водя този спор с теб поне през следващите две седмици. Междувременно нека се наслаждаваме на каймака. — Предложи й ръката си. — Как можем да оползотворим най-добре времето, което ни остава? Иска ми се да прекараме няколко дни тук, а след това да потеглим за Лондон и да се насладим на някои забележителности, които досега не съм имал време да посетя. Ти имаш ли някакви специални желания?
Розалинд пое ръката му.
— Винаги съм искала да отида в Йорк. Ще бъде ли възможно?
— Разбира се. — Отвори вратата и двамата излязоха от параклиса. — Аз също искам да го видя, но посещението ще трябва да бъде кратко.
Слънцето започваше да се показва иззад облаците. Младата жена го прие като добра поличба. Съпругът й изглеждаше почти така добре, както предишния ден, но помежду им все още се усещаше едва доловима отчужденост. Не толкова голяма, както когато го беше открила в параклиса, но достатъчна, за да я накара да скърби по загубата на близостта от предишната нощ.
Предполагаше, че известна дистанция би му помогнала са разреши конфликта между желанието да се радва на нейната компания и презрението към собствената му слабост. Може би това би помогнало и на нея да се справи с предстоящите трудни седмици.
Въпреки всичко я мразеше.
Глава 21
— Лорд Майкъл Кениън — обяви икономът. Майкъл влезе в малкия салон на Бърн Касъл, следвайки прислужника по петите и съпроводен на няколко крачки от своя спътник. Край огъня седяха херцог и херцогиня Кандоувър, които пиеха малко късно следобедния си чай. И двамата се изправиха и тръгнаха усмихнати към него.