— Каква приятна изненада, Майкъл — рече Рейф, като разтърси мощно ръката му за поздрав. — И съвсем навреме. Ако беше минал два дена по-късно, вече щяхме да сме на път за Лондон.
— Като се има предвид, че малкият сезон е в разгара си, аз се опасявах да не би вече да сте там. — Майкъл пусна ръката на приятеля си и се обърна към неговата съпруга. Марго, ти си като мехлем за очите.
Тя го прегърна топло.
— Как са Катрин и бебето?
— Бяха много добре последния път, когато ги видях, а то бе действително доста отдавна. — Обърна се към своя спътник, който стоеше смутено край вратата за салона. Рейф, Марго, позволете ми да ви представя доктор Джордж Блакмър.
След представянето херцогинята хвърли изпитателен поглед към Майкъл и заяви с любезния тон на домакиня:
— И двамата ще останете да спите тук, разбира се. Доктор Блакмър, ще ви заведа в стаята ви, за да можете да си починете и да се освежите преди вечерята. Майкъл, теб ще те настаним както обикновено.
И тя излезе, като помъкна и лекаря със себе си, за да даде възможност на съпруга си да поговори насаме със своя приятел.
— Седни. — Наля чаша чай, извади бутилка бренди и сипа щедро от съдържанието й в чая. Подаде чашата на Майкъл. — Доста вали напоследък. Струва ми се, че би ти дошло добре.
— Навън не е нито за хора, нито за животни.
Младият мъж се настани в един фотьойл; част от напрежението му се изпари за първи път, откакто бе получил писмото на Блакмър. Вдигащият пара и подсилен с бренди чай носеше със себе си топлина, особено добре дошла в това време.
Рейф се върна на мястото си.
— Напоследък сме благословени с присъствието на представители на рода Кениън.
Майкъл наостри веднага уши.
— Виждал ли си брат ми?
— Ашбъртън беше тук преди две седмици. — Херцогът се усмихна широко. — Играеше в пиеса. Херцогът на Атина от „Сън в лятна нощ“, за да бъдем точни, при това се справяше доста прилично.
Майкъл се облегна на стола си.
— Как изглеждаше?
— Много космат. Беше с изкуствена брада, за да не го разкрият, но Марго го позна по гласа. Говорих с него след представлението. Той изглежда се забавляваше безкрайно.
— Не ти ли се стори недобре?
Рейф се намръщи.
— Не. Трябваше ли?
Приятелят му постави напрегнато чашката си върху чинийката и се изправи.
— Брат ми е много болен. На смъртно легло, според доктор Блакмър. След като разбрал колко сериозно е състоянието му, Стивън напуснал сам имението без да съобщи кога ще се върне. В крайна сметка лекарят ми писа и оттогава опитвам да открия дирите на брат си из половин Англия. — Закрачи неспокойно из стаята. — Все едно, че търся пословичната игла в купа сено. Дори Люсиен с всичките си престъпни познати не успя да помогне.
Изражението на херцога бе станало съвсем сериозно.
— Много съжалявам. Възможно ли е лекарят да греши?
— Кой знае? Блакмър не казва кой знае колко, но фактът, че настоя да дойде с мен, не говори нищо хубаво. Много е нервен и напрегнат. Изглежда се опасява, че няма да намерим Стивън преди… — Майкъл спря, но си наложи да довърши мисълта си. — Преди да е станало безвъзвратно късно.
Рейф, който рядко изричаше нецензурни думи, измърмори цветиста ругатня под носа си.
Майкъл погледна крадешком приятеля си.
— Каза, че брат ми изглеждал добре.
Херцогът се поколеба.
— Не го видях ясно, на хубава светлина. Сега, като се замисля, май беше поотслабнал, а и сякаш изтощен. Тогава не ми направи впечатление, тъй като беше в добро настроение.
— Мислиш ли, че пътува все още с театралната трупа?
— Може би, но ми каза, че скоро щял да се връща към нормалния си живот. — Рейф събра вежди. — Скоро след представлението тук той изпрати бележка с молба да му осигуря доверен човек, на когото да повери някакви задачи за Лондон. Изпратих му помощник-иконома си Гардинър, който отсъства три-четири дни.
— Имаш ли представа за какво го е изпратил в Лондон?
— Не попитах, тъй като не смятах, че е моя работа. Но може би това ще хвърли някаква светлина върху плановете на брат ти. Ще изпратя да повикат Гардинър.
Херцогът позвъни и каза на появилия се камериер да доведе иконома. А когато двамата останаха отново сами, додаде:
— Няма ли да е по-лесно просто да изчакаш завръщането на Стивън? Той винаги ми се е струвал възхитително уравновесен. Ще се прибере, когато прецени, че е настъпи и моментът.
— Дали? Той отсъства вече повече от месец. Блакмър казва, че е малко вероятно болестта да е засегнала разсъдъка му, но кой може да е сигурен? Поведението му е толкова странно, че се страхувам от най-лошото. — Майкъл изкриви уста. — Да избяга така без слуга. Да се появява на сцената под измислено име. Винаги е обичал театъра, но дори сега не мога да повярвам, че наистина прави това.