— Фактът, че е взел разрешително, все още не означава, че е имало венчавка — отбеляза Рейф. — Освен това, ако си е наумил да се жени, и да го беше намерил, нямаше да успееш да го разубедиш.
— Можех да опитам.
Херцогът въздъхна.
— Не е задължително жената да е простачка. Фицджералд е почтен човек, аристократ по произход. Двамата със съпругата му са създали една наистина достойна за уважение трупа.
— Аз лично нямам нужда от богатствата на брат си, но проклет да съм, ако стол кротко встрани и наблюдавам как една непочтена жена се възползва от уязвимостта му, за да пипне парите.
— Може би се е влюбил в тази жена.
Майкъл изсумтя красноречиво.
— Циник — отвърна Рейф. — Дори да не е влюбен, ако тя то направи последните му дни по-щастливи, смяташ ли, че имаш право да се намесваш?
Лицето на лорд Кениън се изопна.
— Стивън е човек с изтънчен вкус.
— Първата му съпруга беше образец на изисканост. Трудно ми е да повярвам, че някаква вулгарна лека особа, която мисли само как да хване голямата риба, ще изпълни с радост последните му дни.
— А, да, първата му съпруга. Нима мисълта, че нейното чисто ще бъде заето от жена с неблагороднически произход, те натъжава, защото беше привързан към нея?
Майкъл се поколеба.
— Тъй като по това време бях в армията, така и не опознах добре Луиза. Тя беше прелестна. Безупречни маниери. Тя… ами изработваше красиви ръкоделия.
Херцогът повдигна вежди.
— А правеше ли съпруга си щастлив?
— Не знам — призна приятелят му. — Двамата бяха много… любезни един към друг.
— Не може да се каже, че това е достатъчно за един брак — отвърна сухо Рейф. — Човек все пак може да определи дали двама съпрузи са наистина скъпи един на друг, независимо колко благоприлично се държат пред хората. Ако никога не си забелязвал подобна връзка между брат ти и покойната херцогиня, той може би просто се е стараел да се справи по възможно най-добрия начин с един наложен му брак по сметка, докато в сърцето си е предпочитал съвсем друг тип жена.
— Но чак пък актриса от провинциална актьорска трупи? — възпротиви се Майкъл.
— Аз се ожених за шпионка, Никълъс — за учителка методистка, Люсиен — за крадла, която обещаваше да направи добра кариера като комична актриса, а ти — за измамна вдовица — отбеляза Рейф и сивите му очи блеснаха развеселено. — Защо Стивън пък да не се ожени за актриса?
Разбрал, че е хванат натясно, Майкъл се вкопчи инстинктивно в гнева.
— Това не е справедливо описание нито на Катрин, нито на другите. Те може да са нетрадиционни, но са дами.
— Може би същото важи и за избраницата на брат ти.
Лорд Кениън въздъхна и прокара пръсти през косите си.
— Умът ми е затъпял от умората от пътуването. Може би ще ми обясниш точно какво се опитваш да ми кажеш.
— Знам, че искаш да предпазиш Стивън — промълви херцогът. — Но просто няма как да спасиш един голям човек от лудостта, ако наистина постъпва глупаво. Ако откриеш брат си и се разкрещиш насреща му както си правил в кавалерията, представяйки новата му съпруга като продажна мръсница, резултатът ще бъде катастрофален. Ашбъртън е джентълмен и ще се почувства длъжен да защити жена си, дори от теб. Ако наистина държи на нея, с поведението си само ще причиниш ново отчуждаване помежду ви и може би този път няма да има достатъчно време да го превъзмогнете преди неговата смърт. А ако такова нещо се случи, не вярвам някога да си простиш.
Думите му удариха Майкъл като с чук.
— Божичко, така и никога не научих нищо! — възклик на мрачно той. — Колко пъти през годините си ми давал добри съвети?
— Безчет.
— И колко пъти съм те послушал?
Приятелят му се замисли.
— Може би в половината случаи.
— Прибави днешния ден към тях. — Майкъл се взря отново през прозореца. Мрачният дъждовен ден бе угаснал.
— Когато срещна новата херцогиня, ще й отдам заслужената подобаваща почит, независимо дали я заслужава или не. — Усмихна се. — Но моля те, запомни, че един стар пехотен офицер никога не би се нахвърлил върху някого така, както правят в кавалерията.
Рейф се засмя.
— Ще го имам предвид следващия път, когато се наложи да те удържам от някоя безумна постъпка.
А следващ път щеше да има; Майкъл познаваше достатъчно добре себе си и своя буен нрав, за да бъде сигурен в това. Но благодарение на своя приятел, щеше да действа — но предпазливо и разумно. Щеше да намери трупата „Фицджералд“ и да разбере дали венчавката се бе състояла, както и коя е новата херцогиня.