Внезапно я прониза мисълта, че един толкова жизнен човек може да умре. Разтърси глава, за да се овладее. Не трябваше да си позволява да плаче в негово присъствие.
Той я поведе към стълбището.
— Ако Едмънд Кийн играе в „Дръри Лейн“ утре вечер, би ли искала да го видиш?
— Би било прекрасно!
Стараеше се да изглежда в добро настроение. Но докато оглеждаше позлатеното величие около себе си, младата жена се помоли наум да тръгнат по-скоро за абатството. Подобен дворец не беше мястото, където една провинциални актриса би могла да играе дълго ролята на херцогиня.
През първото утро в Лондон Стивън се събуди от шума на почукващия по прозорците на спалнята есенен дъжд. Той нямаше нищо против, след като Розалинд бе сгушена до него, притиснала гръб към гърдите му. Ценеше подобни моменти не по-малко от умопомрачителната страст, която споделяха в нощната тъмнина. Тъй като спяха притиснати един до друг, нямаха нужда от нощници, за да им бъде топло.
Погали косите й, отново смаян от чудото, че я бе открил. Слънчевата й природа бе превърнала последните няколко седмици в най-щастливите в живота му. Тя нямаше нищо общо с първата му съпруга; разликата беше от земята до небето. Нито веднъж двамата е Луиза не бяха споделяли едно легло за цяла нощ. Мислеше за първия си брак със съжаление и с известно чувство на вина. Дали ако беше положил повече усилия, нямаше да открие скрита страст зад благоприличието държане на Луиза? Или може би друг мъж би успял да я направи щастлива. Никога нямаше да разбере.
Решил да не мисли повече за покойницата, херцогът целуна Розалинд по косата. Поради общественото си положение бе отгледан от гувернантка французойка и говорещи френски със същата лекота, както и родния си език. Но определено му бе по-лесно да произнася любовни слова на френски.
— Скъпа моя херцогиньо — промълви той. — Ти ме очароваш.
Клепачите й потрепериха.
— Ти си ми най-скъп — отвърна тя с безупречно произношение.
Младият мъж се смая и продължи да говори на същия език, а тя му отговаряше с лекота. Розалинд отвори очи и му се усмихна чаровно. Все още бе сънена.
— Добро утро — промълви на английски тя.
— Добро утро. — Нави около пръста си кичур от косата й. — Не знаех, че говориш френски.
Тя се засмя.
— Та аз не говоря. Татко, който е получил добро възпитание, знае езика, но ние сме научили само няколко фрази от различни пиеси.
Разговорът, който бяха провели преди малко, сочеше, че тя владее много по-добре въпросния език, така че Стивън повтори една от своите реплики.
Херцогинята събра вежди.
— Какво означава това? Струва ми се, че би трябвало да разбирам, но не се получава.
— Ти отговори на същия въпрос само преди минута, когато беше в просъница. — Прокара език по очертанията на ухото й. — Възможно ли е да си французойка по рождение?
Розалинд се замисли, после поклати глава.
Съмнявам се. Мария казва, че съм говорела добре английски, когато са ме осиновили с Томас.
— Ако си била наистина с добро потекло като мен, може да са започнали да те учат на френски от люлката. — Темата беше интересна, но беше малко вероятно да научат нещо повече за произхода й. Затова пък до него бе прекрасното й тяло, съблазнително и примамливо. Пъхна ръка под одеялото и я плъзна по корема й. — Според мен бракът е добро изобретение, защото съчетава максималното изкушение с максималната възможност.
Розалинд се засмя и се завъртя по гръб, а дланите й започнаха да го изучават.
— Струва ми се, че ти току-що даде дефиниция на един важен принцип. Нека го наречем Аксиомата на Ашбъртън.
Херцогът дръпна одеялото надолу и се наведе да целуне гърдите й. Съпругата му въздъхна блажено и изписка тихичко, когато пое с устните си едното набъбнало от желание зърно.
Той спря веднага.
— Съжалявам. Не исках да бъда груб.
— Но ти не си — увери го тя. — Тази сутрин изглежда съм просто по-чувствителна. — Усмихна му се дяволито. Може би прекаляваш с употребата на някои части от тяло то ми.
— Каква ужасна мисъл. — Опита да пресметне наум колко пъти се бяха любили, откакто се бяха оженили, и понечи да се отдръпне. — Може би е най-добре да ти дам възможност да се възстановиш.
— Да не си посмял! — Ръката й се плъзна по тялото му, докато откри това, което търсеше. — Беше шега, скъпи. Благодарение на практиката съм в чудесна форма.
Дъхът му секна, тъй като тя започна да го гали бавно.
— Благородните ми намерения отидоха по дяволите, лейди Калибан.