Въпреки това, когато започна да я целува по корема, вдигна за момент глава и прошепна:
— Кажи ми, ако нещо друго има опасност да се износи.
Ако се съдеше по учестеното й дишане, всички нейни части бяха в отлична форма. Когато Розалинд започна да се извива под ласките на езика му, той се намести между бедрата й, за да посрещне утрото по възможно най-добрия начин.
Последната му мисъл, преди да се отдаде на страстта, бе колко прав се бе оказал: бракът беше благословен с максимално изкушение и максимални възможности.
След като се любиха, Розалинд заспа отново и се събуди малко по-късно от целувката на Стивън.
— Съжалявам, скъпа — промълви той. — Тази сутрин трябва да посетя адвоката си.
За първи път щеше да се отдели от нея, откакто се бяха оженили. Това определено не й допадна. Всеки меден месец обаче трябваше да свърши рано или късно. Прикри прозявката си с длан.
— Аз може би ще продължа да спя. Утрото е толкова сиво.
— Спи колкото искаш, само се събуди за вечерното представление на „Дръри Лейн“.
Погали почти недоловимо бузата й и отиде да се облича. Младата жена се събуди един час по-късно; чувстваше се страшно изморена. Макар да бе свикнала да прекарва живота си на колела, през последните дни двамата със Стивън бяха изминали доста голямо разстояние. Сигурно на това се дължеше постоянната й умора напоследък. Проля се, провеси крака от леглото и понечи да се изправи, но седна рязко отново, тъй като й се зави свят.
Скоро замайването премина. Стана, този път по-бавно. Надяваше се, че не са първите признаци на есенна настинка. Не искаше да губи безценно време в боледуване. Наметна пеньоара и позвъни да й донесат гореща вода. Щеше да се остави да я поглезят цял ден с надеждата, че до вечерта нямаше да остане и следа от неразположението. Все пак тя цял живот се бе радвала на завидно здраве и издръжливост.
Докато се къпеше, забеляза отново необичайната чувствителност на гърдите си. Наложи се да ги избърше много внимателно, след като излезе от ваната. А и май беше време за месечното й неразположение. Колко ли време беше минало от последния път?
Отговорът я порази като гръм. Винаги беше редовна като часовник и започваше всеки четвърти петък следобед.
Закъснението беше вече една седмица.
Обзе я почти непоносимо вълнение. Опита се да се овладее и да разсъждава логично. В началото на първия си брак беше накарала Мария да й обясни всички ранни признаци на бременността, за да ги разпознае веднага. И през трите години на семейния си живот ги бе чакала с все по-малка надежда.
Но сега бе женена за друг мъж. Пусна хавлията и се приближи до голямото огледало, за да се взре в голото си тяло. Мария беше казала, че промените в гърдите били почти незабавни. Нейните бяха ли уголемени? Може би наистина бяха малко по-налети и определено по-чувствителни, отколкото когато и да било досега.
Какви бяха другите признаци? Майка й бе споменала за остра чувствителност към миризми. Розалинд си спомни вчерашната си реакция към силните лондонски миризми. Дали това не се дължеше на умора? Определено доста необичайна умора. Бе й се завило свят, нещо почти нечувано за нея.
Вгледа се в отражението си в огледалото и внезапно разбра. Разбра. Макар да бяха убедени, че никога няма да познаят радостта от родителството, двамата със Стивън бяха създали бебе в пълния със слънчева светлина и котенца плевник.
Изумена, тя се загърна в пеньоара си и се отпусна на тапицирания с брокат диван, където спеше Поршия. Котето скочи веднага в скута й и се покатери до рамото й. Розалинд погали автоматично меката й козинка. Чувстваше се съвсем различна жена от онзи ден в плевника, но мислеше, че причината за това бяха любовта и бракът. Сега се оказваше, че има и още една, по-дълбока причина. Искаше й се да отвори широко прозореца и да закрещи добрата новина, докато я научи цял Лондон. Когато Стивън се прибереше…
Тази мисъл я отрезви. Беше много рано, за да му казва. Всеки лекар вероятно би се изсмял на описанието на едва доловимите симптоми и вътрешната й убеденост, че в нея расте нов живот. И може би щеше да има право.
Опита да прецени безпристрастно, доколко бе възможно силният й копнеж за бебе да се отрази върху преценката й. Не мислеше, че греши, но ако обяви, че е бременна, а после се окаже невярно, Стивън щеше да бъде съсипан. Затова трябваше да изчака.
Облегна се замечтана на дивана, сгушила Поршия в прегръдките си. След като отдаде нужното внимание на логиката, тя се обърна отново към интуицията. С цялото си тяло чувствайте, че носи дете и че то ще бъде родено живо и здраво. Заради продължаването на рода Ашбъртън щеше да бъде добре да е момче. Но и да беше момиченце, пак щеше да е чудесно.