По обратния път към къщи Стивън попита:
— Какво мислиш за Едмънд Кийн?
— Много силен актьор. Разбирам защо има такава репутация. — Поколеба се. — Несъмнено съм предубедена, но според мен татко не му отстъпва по нищо.
— Съгласен съм. — Взе ръката й в своята. — Ти пожъна голям успех. Надявам се, че вече не се страхуваш как ще бъдеш приета от висшето общество?
— Почти. — Стисна на свой ред ръката му. — Докато ти си с мен, се чувствам в безопасност. Теб всички те харесват.
— Не съм бил достатъчно дълго херцог, за да си създам кой знае колко врагове.
Не за първи път й направи впечатление как пренебрегваше комплиментите. Може би защото той също бе възпитан да вярва, че никога няма да бъде достатъчни добър.
Изминаха останалото разстояние в мълчание и се оттеглиха в покоите си веднага щом се прибраха и Ашбъртън Хаус. За първи път, откакто бяха женени, си легнаха и не се любиха. Стивън заспа в нейните обятия, отпуснал глава на гърдите й.
Тя погали нежно гърба и раменете му. Ролята на съпруга имаше неподозирани страни. Трябваше да бъде не само негова любовница, приятелка и компаньонка, а и негов съзаклятник.
Макар да не можеше да му спаси живота, тя си обеща да направи всичко зависещо от нея, за да му помогне да спаси гордостта си.
Следващият ден ги посрещна бледо есенно слънце. Тъй като целта им се намираше доста далеч на изток, Стивън бе наел ладия с шестима гребци. Пътуването с лодка щеше да бъде по-бързо, отколкото с карета.
Освен това той взе специални предпазни мерки, защото кварталът, в който отиваха, съвсем не беше от безопасните. Една от тях бе да нареди на двама от своите лакеи, ветерани от последната война, служили под командването на брат му, да ги придружат, но не облечени в ливреи. Нямаше нищо против да рискува собствения си, вече лишен от всякаква стойност живот, но не искаше да излага на опасност Розалинд.
Това пътешествие изпълваше с трепет младата жена. Тя оглеждаше движещите се с весла лодки, лихтерите и баржите, които се плъзгаха по водата във всички посоки.
— Нямах представа, че по реката е толкова оживено.
— Лондон нямаше да съществува без нея. Преди да казваш, че тук е оживено, почакай да стигнем Лондонския мост. Там пускат котва големите кораби. След като са те открили някъде насам, вероятно си пристигнала в Лондон на някой от крайбрежните или пресичащите Ла манша плавателни съдове.
Тя кимна и насочи поглед към Блакфрайърс бридж, когато ладията мина под една от арките му. Младият мъж научаваше замисления й профил, като се наслаждаваше на удоволствието, което й доставяха новите гледки. Дали щеше да се омъжи отново за някой аристократ. Беше очаровала всички мъже, с които я беше запознал предишната вечер в театъра. Най-високомерните със сигурност нямаше да одобрят миналото й на актриса, но скоро тя щеше да бъде богата и прелестна вдовица. Можеше да има всеки мъж, когото пожелаеше.
Замисли се за момент кой би могъл да бъде достатъчно добър за нея, но скоро реши, че не е готов да се самоизмъчва така. Трябваше да помоли брат си да се грижи за нея и да я пази от преследвачите на богатство.
Около Лондонския мост беше пълно с платноходи и лодки, които пренасяха товара до кейовете. Ладията забави ход, защото гребците трябваше да избират пътя си внимателно. Скоро минаха покрай масивните, мрачни стени на Лондонската кула.
Стивън им казах да спрат край първите стълби източно от кулата. Те щяха да ги отведат в квартала „Сейнт Катрин“. Ако Розалинд си спомняше правилно, семейство Фицджералд я бе намерило някъде там. След като даде на лакеите нареждания да ги следват на известно разстояние, гой помогна на съпругата си да слезе от лодката.
Тя заизкачва влажните каменни стъпала и изведнъж се олюля и пребледня.
— Тази миризма! — възкликна тя. — Никога не съм я забравяла. Трябва да сме наблизо.
Миризмата беше смесица от човешка мръсотия в гъмжащия от народ квартал с вонята на гниеща риба и морски водорасли, в която се примесваше и лекият, екзотичен мирис на докараните от далечни земи товари. Интересно, но в никакъв случай не и приятно съчетание. Стивън се намръщи при вида на бледото й лице.
— Сигурна ли си, че идеята ти е добра?
Тя го стисна за ръката.
— Не. Но въпреки това искам да я осъществя.
Щом изкачиха стълбите, избраха напосоки една от улиците. Разкривените къщи от двете страни бяха потъмнели от времето и дима от въглищата. Като минаха две пресечки, младият мъж попита: