— Повярвай ми, Катрин, в силната кралска власт няма нищо приятно. Но все някак може да се понесе. Човек не може да получи всичко. В лицето на Хенри Франция ще има силен крал, нищо че е чужденец. Горкият ти баща така и не успя да бъде водач на своя народ. Убедена съм, че Хенри е добър вариант за Франция.
Неочаквано отвън долетя звук на военна тръба и кралицата скочи на крака.
— Какво става? Тук ли са вече? Колко са? Всемогъщи боже, защо съм толкова нервна?
Херцогът на Бургундия надникна навън към военния ескорт.
— Да, мадам, англичаните са тук. С Хенри, краля на Англия.
— Сам ли е? Колко души е въоръженият му ескорт? Братята му тук ли са?
— Няма как да разбера. Във всеки случай са много. Поне петстотин. Грубо казано.
— Сигурно води някого от братята си — обади се кралицата.
— Говори се, че те тримата много се поддържат — херцогът на Кларънс, херцогът на Бедфърд и херцогът на… на… Глосетър. — Тя се поколеба, преди да изрече името, и накрая все пак го сбърка.
— Може пък Катрин да съумее да омагьоса и тримата — отбеляза Жан Безстрашни, усмихвайки се на племенницата си. — Нищо чудно да успее да ги убеди да повлияят на брат си да намали неразумните си искания.
* * *
В момента, в който кралят на Англия приближи, Катрин за първи път забеляза, че токата на лявата й обувка е изкривена. Докато бе навела глава, за да я оправи, с любопитство се вслушваше в разговорите наоколо. Над шума от гласовете на събралите се френски и английски благородници тя чу как кралят на Англия отправя поздравления към майка й.
— Кралица Изабо! Истинско удоволствие е да ви видя отново и много съжалявам, че Негово Величество е неразположен. — Тихият му глас продължи на чудесен френски с едва доловим акцент — Не мога да изразя удоволствието си, че принцеса Катрин е тук с вас. Ще бъдете ли така любезна да ме представите на дъщеря си. И то ако наистина тя е ваша дъщеря.
— Какво имате предвид, Ваше Величество? — сепна се кралицата.
— Според мен тя е небесно създание, пристигнало от Елисейските полета, от Рая, където на героите се дава всичко, което са си пожелали. Възможно ли е желанията ми да са чути, преди да се озова в Рая? Възможно ли е принцеса Катрин да е толкова красива, колкото на портрета, който видях?
Пламнала от смущение, Катрин заби поглед в килнатата тока на обувката си. Долови облекчението, което прозвуча в нервния смях на кралицата. Усетила се на позната територия, където се разменят дворцови комплименти, кралицата бе възвърнала самообладанието си. Тя владееше тази игра до съвършенство.
— Уверявам ви, сир, тя е моя дъщеря. Има моите очи, или поне хората така твърдят.
— Значи наистина е благословена с красота — рече крал Хенри, докато се навеждаше да целуне ръка на Изабо.
Кралицата все още не се беше отърсила от смущението си.
— Катрин — обърна се тя към дъщеря си. — Вдигни глава, дете. Крал Хенри иска да види лицето ти.
Девойката най-сетне се престраши да погледне мъжа, който щеше да определя съдбата й, и първото, което видя, беше дългият му врат. Изведнъж си даде сметка, че никога не бе попитала за възрастта му, и с изненада установи колко много бели кичури има в кестенявата му коса. Трябва да е доста стар, помисли си тя, поне на трийсет. А може и повече! Зърна и белега на дясната му буза — белезникав и набръчкан, той минаваше успоредно на орловия нос и свършваше под самото око. Това със сигурност беше белег на истински войник. Иначе, по незнайно каква причина, лицето му й напомняше за един от свещениците в Поаси — слабо, но и деликатно, с изпълнени с разбиране кафяви очи. Въпреки онова, което капитанът на ескорта й беше казал, кралят по нищо не приличаше на дяволско изчадие. Може да се каже, че Катрин дори го хареса.
* * *
Двете делегации се срещнаха на масата за преговори. Хенри седеше точно срещу Катрин и не откъсваше очи от нея. Тя от своя страна не вдигаше поглед от скута си, но колкото пъти срещнеше погледа му, пламваше от смущение.
В един момент преговорите придобиха напълно сериозен характер. На всяко предложение от френска страна се повдигаха възражения и макар Хенри да призна, че Катрин в много отношения е подходяща да бъде кралица на Англия, той настояваше, че е в пълното си право да получи хубава зестра от родителите й. Това, естествено, беше само една от многото обсъждани клаузи. Напред-назад, напред-назад, предложения и откази. Вниманието на Катрин се рееше, докато край нея звучеше ромонът на гласовете, и тя се опитваше да не се разсейва в топлата шатра, като си припомняше имената на хората на краля. Бяха й представени до един, но английските имена й бяха напълно чужди. Имаше не един херцог и граф. Бе чула имена като Есекс, Уорик и Хънтингдън, но за нищо на света не можеше да каже кой кой е. Майка й се оказа права, като предположи, че и някои от братята на краля ще са с него. Представиха й херцога на Бедфърд — висок мъж с кръгло лице, леко изострен нос и блестящи очи. Другият, по-красив и седнал от другата страна на краля, беше най-малкият му брат Хъмфри, херцог на Глостър. Докато се навеждаше да целуне ръката й, тя с изненада чу как се произнася титлата му, сякаш имаше само две наместо три срички (на английски името се пише с три срички: Gloucester). Смущаващо бе как не сваляше от нея втренчения си поглед и с очевидна неохота пусна ръката й.