Выбрать главу

Като се изключи скъпоценната й брачна халка, почти всичките й дрехи и бижута бяха унищожени в пожара, но пък така имаше благовиден предлог да се среща с Оуен за подмяна на гардероба си. Щом останеха насаме, той я утешаваше, доколкото може, а и успя да й разкаже всичко около смъртта на Гиймот. Спомнил си, че камериерката не е в групата, придружаваща Катрин в "Уиндзор", потърсил я сред слугите, събрали се в двора на "Сейнт Андрю до Дрешника", на достатъчно разстояние от пожара. Не я открил. Решил, че ако е била на легло при избухването на пожара, трябва да е близо до стаята си. Измъкнал се от групата и рискувал да влезе в замъка, за да я търси. Помнел, че дели стая с Мадж и Моли недалеч от спалнята на Катрин, така че се отправил по най- краткия път натам с надеждата, че оше е жива. Най-неочаквано я видял на горната площадка на стълбището с пламнала нощница, да се препъва и залита, като не спирала да кашля от задушливия дим. Откъснал парче от ризата си, закрил с него уста и протегнал ръка, за да я дръпне от стълбите. Гиймот подала ръка, но в този миг стълбището под нея се срутило и тя паднала сред пламъците долу. Очите на Оуен се напълниха със сълзи, докато разказваше. Прегърна Катрин и я притискаше до тялото си, докато тя плачеше неутешимо за мъртвата си приятелка.

Не искаше вече да оставя халката си в кутийката, когато не беше на пръста й. Закачаше я на дълга верижка на врата си и я криеше между гърдите си под долната риза, така че никой не можеше да я види. Знаеше, че е там, и само това имаше значение. Оуен също знаеше и с огромно удоволствие я вадеше от скривалището й, когато имаха възможност да останат самн. Свикнали бяха да не си обръщат никакво внимание през деня, но пък вечер и нощем прекарваха колкото се може повече време заедно, доверявайки се на някоя от Трите Жо-Жо да внимава да не ги безпокоят. Трите момичета с еднакво име Джоана предложиха да разпределят помежду си задълженията на Гиймот, за да се избегне рискът от нова камериерка, която можеше да се разприказва пред когото не трябва.

С течение на времето се наложи все повече хора да бъдат посветени в тайната на този брак, като страхът да не би Хъмфри да разбере, надвисваше с все по-голяма сила. За щастие след случката в "Уиндзор" на седмия рожден ден на краля Хъмфри се стараеше да избягва Катрин. Временно поне димната завеса, която историята с флирта на Катрин с Едмънд Боуфърт играеше, действаше. Едмънд прекарваше доста време във Франция, а там не се налагаше да потвърждава или отрича връзката си с кралицата вдовица.

След загубата на Гиймот Катрин бе като вцепенена — нямаше желание за каквито и да било планове. Живееше само за вечерите, когато можеше да е с Оуен, когато си разказваха как е минал денят им, когато мечтаеха за бъдещето или се любеха в широкото легло с четири дървени стълба в ъглите.

Следващата пролет, щом белите цветове обсипаха клоните на глога, Катрин вече беше сигурна, че отново е бременна. Това не я изненада много и знаеше, че вината е единствено нейна. Ако се бе опитала поне да устоява на изкушението, това нямаше да се случи, но не можеше да спре тялото си да реагира с такава страст на Оуен. Достатъчно бе да я погледне по един особен начин и тя беше напълно загубена.

Едно ново бебе създаваше проблем. Не можеше да определи кога ще се появи — само Гиймот беше толкова добра в изчисленията — но знаеше, че ще е някъде в началото на ноември. Което означаваше, че ще трябва да се скрие отново, докато възстанови фигурата си поне отчасти, за да се появи в двора на Коледа. Може би не биваше да се тревожи прекалено.

— И кое от именията ви на кралица вдовица бихте желали да посетите този път, милейди? — попита Оуен с широка усмивка когато тя му съобщи новината.

Този път не се разтревожиха толкова, колкото предишния. Бяха успели да се прикрият достатъчно добре за раждането на Тасинда и ако бяха предпазливи, нямаха основание да се опасяват, че този път ще се провалят.

— Наистина ми е все едно, Оуен. Стига бебето да е здраво и да се роди, без да изпитам големи болки, както се случи на Жаклин. Този път обаче искам да задържа детето. Вече две деца, Хенри и малката ни Тасинида, не са с мен.

— Нямахме друга възможност, освен да запазим раждането на Тасинда в тайна. Наложи се.