— Глостър не знае още, нали?
— Не — смръщи вежди Катрин. — Хъмфри е в пълно неведение, а и хората, които са наясно с тайната ни, са дискретни, макар че трябва да внимаваме много. Най-вече благодарение на теб, милорд, двамата с Оуен сме много щастливи. Кажи ми, криеш ли още някоя добра новина?
— Не, за съжаление. По-скоро има нещо, за което наистина се тревожа.
— Така ли? За какво?
— Няма да бъда честен, ако не споделя с теб, че нещата във Франция не вървят никак добре в момента. Има нещо, което трябва да обсъдя с теб. Но нека да седнем.
Настаниха се до маса близо до прозореца. Кардиналът опря лакти върху плота и събра пръстите на двете си ръце в подобие на пирамида
— Тревожа се за краля започна той. — Крайно време е да бъде коронясан за крал на Франция.
— Не трябва ли преди това да мине коронясването му за крал на Англия?
— Така е. Но във Франция се случват неща, които будят силна тревога, и трябва да заявим присъствието си там час по-скоро. Брат ти Шарл е под силното влияние на една млада жена, наричат я Девата.
— Значи маман е права! Писа ми за това момиче, което иска да застане начело на армията на Шарл срещу англичаните. Но реших, че това не е възможно! Най-вероятно е някоя хитра малка блудница, каквито вървят след армиите и мечтаят за компанията на войниците
— Каквато и да е, намерила е начин да влияе на брат ти. Дала му е да разбере, че познава най-съкровените му тайни, и той й вярва. Чувала гласове, които й казват какво да прави. Говори се, че дофинът й предложил меч, но гласовете я посъветвали да не го приема, защото зад олтара на параклиса на света Катерина дьо Фиербоа ще намери меча, който й е нужен.
— И…?
— Наистина намерили меч. Никой не бил го виждал там преди. Открили го на мястото, където гласовете й казали да търси. Сега хората вярват, че тя е тази, която ще помогне брат ти да стане крал на Франция. И което е още по-лошо, цитират едно старо пророчество, според което Франция ще бъде загубена от една стара жена, но ще бъде възстановена от младо момиче. Пророчество, в което твърде много хора вярват.
— Като казват "стара жена"… имат предвид…?
— Майка ти, кралицата. Тъкмо Изабо беше тази, която положи толкова много усилия, за да се подпише Договорът в Троа. Така че според мен наистина имат предвид нея, а младото момиче според вярващите е Жана.
— Жана ли?
— Жана д'Арк, Девата.
* * *
Когато след няколко дни Катрин пристигна в "Хартфърд", изгаряше от нетърпение да разкаже на Оуен, че ще има нов статут на натурализиран англичанин, новина, която той прие мълчаливо.
— Не се ли радваш? — попита тя объркано.
— Радвам се, разбира се — въздъхна Оуен. Хвана я за ръка и я поведе към малката пейка, покрита с възглавници. — Помисли си само, като англичанин имам правата на всички останали и ако искам, ще мога да се оженя за англичанка.
— Но ти си женен за мен — възмути се Катрин.
— Така е, кариад — прегърна я той. — И ти си единствената жена, която някога съм искал — увери я той. — Но помисли си само, от тук нататък на съпруга ти ще е разрешено да прекосява границата на Уелс и да влиза в английски град всеки ден от седмицата, а не само в пазарен ден. А ако този граничен град е Честър, щом съм англичанин, няма да ми отсекат главата, ако съм на улицата след залез.
Очите на Катрин се отвориха широко.
— Точно така — поклати той глава с тъжна усмивка. — Истина е, Катрин. Англичаните са написали закони, за да се справят с уелсците, особено в пограничните градове. Наистина се радвам, че ще имам правата на англичаните. А те са толкова властни за подобни неща и се отнасят с такова снизхождение. Питам се какво би казал Еднъвед Вихън за така наречената английска щедрост… или дядо ми Тудур ап Горонуи. Знаеш, че съм потомък на принцове, в края на краищата.
— Но уелски принцове — отбеляза Катрин. — За англичаните това нищо не значи.
— А би трябвало — рече Оуен. — Те всички са велики мъже. Но да не говорим повече за това. Най-важното сега е, че си тук с мен и отново сме заедно. Кажи ми какво друго сподели с теб кардинал Боуфърт.
Докато слушаше подробния й разказ за Девата, бе наклонил леко глава и я следеше с любопитство. Не личеше да е кой знае колко възмутен от действията на френската девойка. Нешо, което изненада Катрин.
— Но тя е шарлатанка, Оуен, сигурно е такава!
— Защо си толкова убедена?
— Казва, че чува гласове, общува със светци… И носи мъжки дрехи!
— Трудно можеш да се биеш с рокля — спокойно отбеляза Оуен.
— Да, но твърди, че ще спаси Орлеан и ще сложи короната на главата на Шарл в Реймс. Твърди, че може да предсказва бъдещето.