Ала нямаше съмнение, че Хенри беше най-очарователен от тримата братя с кралско потекло. Катрин хвърли крадешком поглед към него, докато той разпалено изтъкваше един от аргументите си. Очите, които в началото й се бяха сторили меки като на свещеник, сега горяха съсредоточено. Чувстваше се безсилна в позицията, в която беше поставена, и слушаше политическите спорове, без да ги разбира напълно. Интересът й бе насочен единствено към краля. Нима можеше да разбере какъв съпруг ще е, след като го чуваше само да спори. Искаше й се да прозре какъв в действителност е мъжът, който бе направил очарователната забележка, че тя е пристигнала от Елисейските полета, Рая на героите. Идеята за съпруг герой много й допадаше, макар да не си го бе признавала досега.
— Мадам — докосна Катрин покрития със скъпоценни камъни ръкав на майка си с притворени очи. — Вие ми се свят.
— Така ли? — Кралицата извърна зоркия си поглед към дъщеря си. — Тук наистина е доста топло. Може би няма да е зле да се поразходиш навън.
Катрин бутна назад стола си, изправи се и си запроправя път навън от шатрата, следвана по петите от внимателната Гиймот. Забелязал раздвижването, крал Хенри вдигна глава.
— Не се ли чувства добре принцеса Катрин? — попита той.
— Зави й се свят, милорд — отговори кралица Изабо. — Тук е много топло.
— Нека се възползва от удобствата, които ми предоставиха. Павилионът е до реката и там е по-прохладно. Ще седне вътре и ще си почине. Всъщност… — Той бутна назад стола си и додаде: — Лично ще се погрижа да се настани удобно.
Така е по-добре, помисли си Катрин и опъна рамене назад, когато кралят тръгна към нея. Тя направи реверанс и се усмихна, когато той взе ръката й, опря я върху своята и я поведе към павилиона на англичаните. Жан Безстрашни понечи да ги последва, но кралицата го дръпна за ръката.
— Остави ги, Катрин не се нуждае от опекун. Не е глупава. Нищо няма да й се случи.
Мърморейки под носа си, докато разтриваше лакътя, в който Изабо бе впила пръсти, Жан седна отново на мястото си и проследи с поглед как принцеса Катрин напуска шатрата за преговори, придружена от краля на Англия.
— Заповядайте, милейди. Нещо освежително? — попита Хенри, предлагайки й стол до малка маса в ъгъла, отреден лично за него в английския павилион. Като се изключат двамата стражи, те бяха сами. — Бонбони може би? Малко марципан? Чаша вино?
— Благодаря ви, Ваше Величество, но не — отговори Катрин и приглади с длан полата на роклята с цвят на градински чай. Никак не беше сигурна, че е по силите й да се успокои сама. Не й харесваше лепкавият сладък вкус на марципана, а виното със сигурност щеше да замае главата й. Кралят се настани на другия стол и протегна обърнатата си нагоре длан.
— Дай ми ръката си Катрин. — Това не беше заповед, но не прозвуча и като молба.
След миг колебание тя постави малката си длан в неговата— твърда и покрита с мазоли, това беше ръка на войник, но топла и суха.
— Приятно ми е да държа малката ти и толкова мека длан — рече той. — Моята иска да обгърне твоята и да се грижи за нея. Мислиш ли, че ще ти хареса? Ще ми позволиш ли да го направя, макар и за кратко, нищо че съм войник и върша нещата малко грубовато?
— Ваше Величество… Сир, аз… Толкова много въпроси. Не мога да отговоря на всички.
Тя усети как пръстите му обвиват нейните.
— Катрин, дълги часове се взирах в миниатюрата с твоя портрет и се опитвах да си представя какво е да докоснеш истинска принцеса. Сега вече знам и усещането много ми харесва. За мен няма да е никакъв проблем да се грижа за теб, да те обожавам и в същото време да управлявам и Франция, и Англия мъдро и справедливо в прослава на Всевишния.
Тя беше тази, която провокира срещата, но от бързината, с която се развиваха събитията, направо й се зави свят.
— Ще ми е нужно много време да науча английския език, Ваше Величество. Знам само няколко думи от сестра Сюплис в манастира.
Кралят се разсмя и отпусна леко ръката й.
— Не е толкова труден. А и се обзалагам, че онази сестра, каквото и да е нейното име, ти е казала не тези думи, които бих искал да чувам от теб, Катрин!