Боуфърт беше объркан. Беше останал възхитен от начина, по който деветнайсетгодишната Дева се държа по време на процеса, на спокойната й убеденост, че е получила знак свише. Сега, докато наблюдаваше крехкото и тяло, привързано за кладата на пазарния площад в Руан, го обзе различно, много силно чувство. Опитваше се да не гледа, но забеляза как поднесоха пламъка, чу пукота на сухите клони и едва се сдържа да не запуши ушите си с ръце. Трудно беше да заглуши воя, надигнал се от огромната тълпа на площада. Стараеше се да не гледа към Жана, която стискаше кръста с протегнати ръце и движеше устни в безмълвна молитва. Никога нямаше да забрави видяното и миризмата на изгоряла плът.
Шест месеца след смъртта на Жана Хенри Боуфърт държеше короната на Франция над главата на своя праплеменник в катедралата "Нотр Дам" в Париж. Беше шестнайсети декември, десет дни след десетия рожден ден на краля. Би трябвало Боуфърт да изпитва възторг, гордост, висша радост щ изключително постижение бе да положи на главата на Хенри короната на Франция, мечта на неговия баща. Въпреки това в сърцето му имаше само безкрайна пустота. Остаряваше, наближаваше шейсетте, почти през целия му съзнателен живот Англия бе воювала с Франция и тази корона, която държеше в момента, беше причина за дългогодишните битки. В името на това бяха погубени много животи, осакатени хора, съсипани семейства, осиротели деца и една смела млада жена изгоря на кладата. Невръстният Хенри вдигна очи и с изненада забеляза сълзи в очите на кардинала. Реши, че това са сълзи на радост.
Тълпи от пеещи и танцуващи хора изпълваха улиците на Париж — вино се лееше от фонтаните, навсякъде се виждаха карнавални шествия, живи картини. Херцогът на Бедфърд, графовете Уорик и Солсбъри бяха начело на голяма делегация английски аристократи, пристигнали във Франция заедно с Хенри за подготовката на този велик ден, присъстваха и всички благородници от френския двор, с изключение на херцога на Бургундия. Отсъстваше не само той, но и Шарл, братът на Катрин.
Остарялата и твърде надебеляла кралица Изабо се бе настанила до прозорец в замъка "Сен Пол", за да наблюдава процесията след коронацията, и се надяваше да зърне поне своя внук, истинско въплъщение на съюза между Англия и Франция, за който лично тя бе положила толкова много труд. Не беше очаквала майката на младия крал да не присъства.
* * *
В пълно неведение за случващото се в Париж, Катрин нямаше никакво желание да бъде където и да било другаде, освен в "Грейт Хадам". Тук тя се чувстваше щастлива и спокойна, и най-важното — в безопасност. До нея бяха съпругът й и синът й и почти бе успяла да убеди сама себе си, че това е мястото, където малкото й семейство ще прекара остатъка от дните си. Нямаха много посетители, само от време на време се отбиваше някой доверен приятел, като епископ Уилям Грей например, който пътуваше от Лондон към Линкълн и се отклони от пътя си, за да се види с тях.
Оуен излезе да го посрещне.
— Ваше Светлост, малко странно е да ви приветствам с добре дошъл в собствения ви дом!
— Вече не е мой дом, мастър Тюдор. Това е причината да ви посетя. Нейно Величество тук ли е? Добре ли е?
— Да, малко е изморена. Отиде да доведе бебето Едмънд, за да ви го покаже.
— Ще се радвам да го видя. Проходи ли вече?
— Не съвсем, но се движи доста бързо на четири крака!
— Ще видите, че скоро няма да можете да го стигнете — рече епископът. — Ваше Величество, толкова ми е приятно да ви видя!
С бебето на хълбока си, Катрин току-що беше влязла в стаята. Радваше се да види епископа и да чуе новини.
— На какво дължим удоволствието, Ваша Светлост? — попита тя, докато той се покланяше ниско.
Уилям Грей се изправи, но видимо се колебаеше как да продължи.
— Не съм сигурен, че бихте го нарекли удоволствие, Ваше Величество, но лично за мен поводът е вълнуващ. Местят ме в Линкълн. Това е голяма чест… и предоставя големи възможности.
— В такъв случай поздравления, Ваша Светлост — обади се Оуен.
— Много благодаря, мастър Тюдор. Признавам, че съм много развълнуван. Това обаче означава, че нямам право повече на тази къща. Тя не е моя собственост, принадлежи на Църквата, така че трябва да я освободя. Точно за това и исках да поговорим.
— Това означава ли…? — не успя да довърши Катрин.
— Боя се, че точно това означава. Лично аз не мога да ви предложа повече гостоприемство и сигурност тук в "Грейт Хадам". Сигурен съм, че за Робърт Фицхю, моя приемник, ше бъде чест да останете тук, но от вас зависи дали ще искате той да е наясно с вашето положение. Само от вас зависи.
В този момент бебето Едмънд реши да заяви присъствието си и с мощен вой привлече вниманието на възрастните. Баша му и епископът се усмихнаха с умиление и така то успя да отвлече вниманието на двамата мъже от отчаянието на Катрин. Мисълта, че ще трябва да напуснат "Грейт Хадам", където беше щастлива както никъде другаде, бе направо непоносима. За пореден път щастието й бе под въпрос. Не й се мислеше за поредно преместване. Не можеше да се върне в "Уиндзор" и да рискува Хъмфри или Елинор да разберат за Едмънд, а тя със сигурност нямаше да се раздели с бебето. Оуен видя изражението й в момента, в който тя започна да хапе треперещите си устни.