— Милорд! — Катрин успя да издърпа ръката си.
— Извини ме, Катрин. Пошегувах се. Уверявам те, че наистина няма защо да се тревожиш за английския. Френският продължава да е езикът на английския двор, такава е традицията от много години, макар да ми се иска все повече хора да говорят английски. Ще направя всичко възможно това да се случи. Ако започнеш да го учиш, може да вдъхнови и други да те последват.
Катрин никак не беше сигурна в това. Засега й стигаше, че не бива да се тревожи, че не говори английски.
— Говорите ли и други езици, милорд? — обади се тя, за да поддържа разговора.
— О, да. Зная и малко уелски. Роден съм в град Монмът и голяма част от детството си прекарах там. Бавачката ми се погрижи да науча и достатъчен брой детски стихчета. — Засмя се и ръката му отново хвана нейната. Започна да рецитира на уелски, посочвайки един по един пръстите й.
Modryb у fawd,
Bys yr uwdf
Pen y cogxvr,
Diс y Peipar,
Joli cwt bach
(Палец, показалец, среден, безимен и накрая кутрето — о, бедният човечец счупи гърнето (уелски). Уелско детско стихче)
Катрин различи една от думите в края на напълно непонятния й порой от слова.
— Тази я има и във френския — засмя се тя.
Хенри се усмихна, без да изпуска ръката й.
— Изобщо не е трудно. Това са бебешките имена на пръстите. Това тук е леля Палец, това е пръстът, с който обираш останалата овесена каша от купичката си — посочи той показалеца й и се престори, че го облизва.
Катрин отново се засмя и направи неуспешен опит да издърпа ръката си.
— Този дългият в средата е фокусник, ето го и Дик гайдаря, а след него малката опашка. Лесно ще научиш на това твоите деца. — Той замълча, но я изгледа въпросително, преди да продължи. — Нашите деца може би?
Катрин сведе поглед стеснително и неговата усмивка бързо се стопи.
— От друга страна — той освободи пръстите й, — защо да учиш нашите деца на някоя от тези безсмислици? Има толкова детски стихчета на френски и английски. Няма никаква полза от селския език. Проклета страна. Моя отговорност и мое бреме. Толкова близо до Англия и в същото време напълно различна.
— Наистина ли милорд? В какво?
— По много начини — въздъхна той. — Когато бях по-млад, прекарвах дълги месеци в Уелс в борба с бунтовническите армии на Оуен Глиндур, който без никакво право се бе нарекъл принц на Уелс. Това беше, преди да стана крал. Наследникът на английския трон е известен с титлата принц на Уелс — такава е традицията, и то от много време насам. Именно тогава понаучих това-онова от езика. А и този белег тук — додаде той, показвайки дясната си буза — получих тогава. Дължа го на лъка на един бунтовник от Уелс.
— Едва се забелязва, милорд! — отбеляза Катрин, щастлива, че намери спасение от неудобството в любезен разговор. Кралица Изабо щеше да се гордее с нея.
— Може, така да е. Хайде, Катрин, не отговори на въпроса ми.
— Зададохте ми толкова много въпроси, милорд! — с възможно най-безгрижен тон отбеляза девойката, точно както майка й би желала.
— Само един въпрос е важен, Катрин, и той е: дали ще можеш да се научиш да ме обичаш?
Катрин нямаше отговор, но неочаквано и за самата себе си съвсем спокойно отговори:
— Да, Ваша Милост — бавно и отчетливо продума тя. — Мисля, че мога.
— Благодаря ти, Катрин. — Хенри взе ръката й за пореден път и я целуна. — Благодаря ти. Сега, когато познах сърцето ти, чувствам, че мога да продължа да настоявам в преговорите за френските земи, които ми се полагат по право. Наградата е великолепна и си заслужава да се боря за нея. А аз съм боец, завършен воин.
* * *
С мрачно лице кралица Изабо вървеше най-отпред по обратния път към баржата, след като преговорите не стигнаха до решение. Тя вече планираше нова тактика за предстоящите преговори с Хенри.
— Кажи ми, Катрин, за какво точно си говорихте с краля? — попита тя дъщеря си.
— За бебешки стихчета.
— Стихчета ли?
Катрин тайно се усмихна.
— Да, милейди. След което той ме попита дали намирам в сърцето си желание да го обикна.
— Така ли? Наистина? Какво му отговори, дете?
— Че мисля, че имам такова желание.
— Това е добре — доволно се усмихна кралицата. — Така ще имаме основа, върху която да поработим.
Глава 3
Монтеро, Франция, септември 1419 г.
Жан Безстрашни обу ботушите си и се изправи, за да донамести колана си. Чувстваше се вече стар за тези преговори — петдесетият му рожден ден се задаваше, а отдавна беше на мнение, че щеше да е далеч по-лесно да можеше Бургундският клон от династията Валоа да управлява Франция вместо известните луди от рода Орлеан.