— По времето, когато живеехте в замъка "Бейнард", нали?
— Да, преди седем години.
— Не носите пръстен.
Катрин улови златната верижка, на която висеше халката, и я извади, да я покаже.
— Имам пръстен, но не мога да го нося постоянно.
— Разбирам. Но мастър Тюдор е слуга, майко.
— Така е.
— При това от Уелс.
— Да, вярно е. Но той е достоен и почтен мъж, а и потомък на семейство на благородници, сред които има принцове, а и стари родове, управлявали техните земи много преди норманите.
— Знам, че уелсците са мързеливи и невежи хора. И мръсни също, така поне твърди чичо ми, херцогът на Глостър.
— Сине, някой ден сам ще си съставиш мнение за чичо си. Аз поне смятам, че го познавам. Той не е добър човек.
Хенри усещаше, че трябва да защити Глостър, само че не знаеше как. Да можеше да разчупи това недоверие, което цареше между майка му и чичо му, двамата най-важни хора в живота му.
— Известно ли ви е, че след пожара в замъка "Бейнард" чичо ми Глостър се е настанил там?
— Чух за това. Надявам се да е много щастлив. Аз определено бях щастлива там.
Хенри очевидно не прояви особен интерес към предишния й дом и реши да смени темата.
— Споменахте, че имам братя — рече той. — Как се казват?
Катрин се усмихна. Най-сетне можеше да подхване любимата си тема и докато разказваше, забеляза, че лицето на Хенри се отпусна, постепенно се възстанови и цветът на лицето му. Очевидно бе развълнуван от идеята за по-малките си братя. Братя! До този момент той беше смятал, че е единствено дете.
— Щеше ми се да сте ми казали по-рано за тях, милейди. Имам чувството, че сме загубили много време. Щеше ми се да съм можел да се запозная с братята ми по-рано.
— Хенри, ти не беше достатъчно голям, за да водим този разговор. Наистина ли не разбираш защо не съм споменавала за тях досега? Защо се налагаше да се крия, да съм далеч от двора с месеци, за да не се разбере? Скъпият ми съпруг ще бъде преследван заради дързостта да се ожени за вдостващата кралица без твое разрешение. Има закон срещу това, а той е нарушил закона. Много вероятно е да бъде затворен… дори обезглавен. Никога не бих предприела подобен риск.
— Щях да го забраня, майко. Аз съм кралят.
— Разбира се, Хенри, но… Има хора, които действат от твое име. Не съм сигурна, че винаги знаеш за стъпките, които предприемат. Вършат това от момента, в който ти се роди. Съветът… херцогът на Глостър…
— Чичо ми Глостър никога не би…
— Чичо ти Глостър е способен на всичко, Хенри. Повярвай ми. Ще те помоля никога да не му казваш за всичко това. Вероятно избързах да ти доверя моята тайна, но мн се искаше да знаеш. Моля те в името на Бога да ми дадеш дума, че това, за което говорихме, няма да напусне пределите на тази стая. Тревожа се за Оуен и няма да си простя, ако нещо му се случи. Той ми е много, много скъп.
— Добре, маман, давам ви думата си — кимна Хенри, стиснал очи.
Сърцето на Катрин трепна, чувайки отдавна забравеното от него обръщение.
— Много бих искал да се запозная с братята си — обади се той след минута със смутена усмивка.
— Ще го направим. Скъпи сине, ще го направим! Ще уговорим да ни посетиш в "Хатфийлд" много скоро. Прекалено голям риск е да ги доведа тук в "Уиндзор". Ще се върна в "Хатфийлд" за Коледа и ще им кажа, че по-големият им брат ще дойде да ги види напролет. Знам колко много ще се радват. Аз също горя от нетърпение да се запознаете.
Катрин протегна ръце за прегръдка, все едно това бе най-естественото нещо на света, и той, вече малко по-висок от нея, също я прегърна. За първи път от времето, когото беше малко момче.
* * *
Коледата в "Хатфлийлд" беше прекрасно семейно празненство. Катрин имаше чувството, че огромна тежест се е смъкнала от раменете й и се наслаждаваше от сърце на празника. Всички отидоха на вечерната служба на Бъдни вечер, на сутринта бяха отново на черква, след което седнаха на обилен обяд с печена гъска и свинско на жар.
Следобед Оуен извади своята цитра от калъфа, настрои я внимателно и засвири коледни песни. От време на време ги разнообразяваше с танцови мелодии, за голяма радост на момчетата. Естествено, играха и игри, най-любимата от които винаги беше Сляпа баба, но когато децата се измориха и изнервиха, Катрин ги предаде на грижите на Джоана Курси, която ги поведе към леглата.
По-късно Катрин се качи в стаята им, за да им пожелае лека нощ и да им помогне с молитвата. Джаспър вече беше заспал и тя не искаше да го буди, но седна до Едмънд, за да сподели с него една тайна — през пролетта ще се срещнат със своя по-голям брат, за когото не знаеха до този момент. Ококорил очи, Едмънд слушаше внимателно и си мислеше, че когато следващия път казва молитвата си, ще помоли Господ да направи така, че всеки ден да е Коледа.