Херцогинята се поклони на краля и се засуети около него, докато херцогът се поклони и потупа свойски племенника си по рамото. След това херцогинята се обърна към Катрин.
— Ваше Величество — започна тя снизходително, — скъпа моя, много се радвам, че успяхте да дойдете на нашето празненство. Милорд, защо не представите кралицата на хората, които не са се срещали с нея? Мина доста време, откакто не сме имали удоволствието да я видим в двора. Със сигурност има хора, които не я познават. — Тя се извърна и насочи вниманието си към краля.
Хъмфри, отпуснал твърде интимно ръка на кръста на Катрин, я поведе от група на група, за да я представя на хора, които тя не познаваше и към които нямаше никакъв интерес, но с които разменяше по няколко изречения от любезност. След близо час тя вече знаеше, че не биваше да идва. В напечения от августовското слънце павилион имаше страшно много хора и вътре направо не се дишаше. Катрин изпита нужда да седне, макар и за момент. Беше искрено благодарна на високата, руса и доста елегантна по-възрастна жена, чиято задача очевидно бе да се грижи за удобството на гостите, която забелязала, че Катрин е пребледняла, и й помогна да намери стол. С щракване на пръсти поръча чаша вино на един от лакеите.
— Много сте любезна — благодари Катрин. — Толкова е шумно, а и наистина ми прилоша от горещината. Сега съм по-добре, много ви благодаря.
Марджъри Джърдемейн се поклони, усмихна се и каза, преди да се отдалечи:
— За мен бе удоволствие, Ваше Величество.
* * *
Херцогинята на Глостър бе поискала Марджъри да се отбие следващата седмица, за да й донесе поредната порция от скъпите си кремове и парфюми.
— Влез — рече тя в отговор на почукването. — А, Марджъри, не сме се виждали от рождения ми ден. Мило беше от твоя страна да се погрижиш за гостите. Добре ли прекара?
— Радвам се, че помогнах, Ваша Светлост, и наистина прекарах добре — отговори Марджъри. — Мисля, че всичко мина чудесно. Може би дори по-чудесно, огколкото предполагате.
— Какво имаш предвид?
— Случи се така, че трябваше да се погрижа за Нейно Величество. Намерих стол за нея и чаша вино, когато забелязах, че не се чувства добре. Очевидно й беше прилошало.
— В павилиона беше наистина много горещо.
— Ваша Светлост… — Марджъри замълча, за да постигне максималния ефект от онова, което щеше да съобщи. — Кралицата е бременна.
— Какво? — херцогинята изпусна бутилката с унгарска вода и се обърна на стола си. — Бременна! Как е възможно?
— Вероятно по онзи обичаен начин, по който всички жени забременяват, госпожо.
Темата беше твърде болезнена за херцогинята, но новината беше толкова изненадваща, че тя дори не успя да се засегне от изпуснатата реплика.
— Да, но… Откога? Да не би да се е омъжила по време на отсъствията си от двора? Невъзможно! Щяхме да разберем! Сигурно е започнала да си ляга с всеки срещнат! Мръсница! С кого? Надали е с Едмънд Боуфърт. Не. Той е във Франция. А и вече е женен за Елинор Бийчъм, която е известно, че ражда като зайкиня. — Елинор наистина недоумяваше. — Как разбра, че кралицата е бременна? Тя ли ти каза?
— О, не, госпожо. Нямаше нужда. Познах по вида й. Тя с нищо не го показа. Да оставим настрана кройката на роклята й… Разширила се е в кръста и има сенки под очите. Лицето й е покрито с петна. Много лесно се познава, особено през лятото. Според мен ще роди до няколко месеца.
— Сигурна ли си, Марджъри?
— Напълно.
— Мили боже! Да видим какво ще каже Хъмфри. — Тя махна с ръка, знак, че освобождава жената, но миг след това добави: — И Марджъри…
— Да, ваша светлост.
— Разбери кой е бащата…
* * *
Марджъри Джърдемейн се справи, без да подлага на изпитание лоялността на приятелите на Катрин и Оуен, защото никой от тях нямаше да ги издаде. Знаеше, че все ще се намери някой, на когото спешно му трябват пари, и това беше нейният шанс. Не се наложи да чака дълго. Появи се коняр от кралските конюшни в "Уиндзор", който бе затънал в дългове от хазарт. Щом човекът произнесе "мастър Тюдор", за Марджъри не беше никакъв проблем да стигне до истината, която бързо съобщи на херцогинята на Глостър.
Елинор гореше от нетърпение да сподели бомбастичната новина със съпруга си, но познаваше трудния му характер, а и темата беше болезнена, затова внимателно обмисляше кога и как да съобщи на Хъмфри за бременността на Катрин, както и за децата й от Оуен Тюдор. Не искаше да бъде сравнявана с кралицата, що се отнася до плодовитостта. Рано или късно Хъмфри щеше да научи, ето защо тя реши да избере момент, когато той е в добро настроение.