Тутакси съжали, че е казала каквото и да е, защото реакцията му я ужаси. Той почервеня от гняв и започна така обилно да се поти, че тя не на шега се уплаши да не му стане нещо. Крачеше напред-назад из стаята и блъскаше с юмрука на едната си ръка дланта на другата.
— Хъмфри, не се ядосвай толкова, ще ти прилошее.
— Млъкни, жено. Остави ме да се оправя с тази каша. Не желая жени да се месят в държавните дела.
— Но това не е…
— Елинор! Това е проблем на държавата! Как не разбираш, глупачке, това означава нови наследници и претенденти за трона? Полубратя на краля. Те имат обща майка, за бога, а тя все още е кралица на Англия, нищо че като кучка в жегата се е подлагала на онзи изрод от Уелс. Винаги съм знаел, че е блудница, въпреки хленча и вайкането след смъртта на брат ми. Знаех си! Същата мръсница е като майка си. Трябва да направя така, че онези копеленца да не наследят нищо. Ще й ги отнема. Знае ли кралят за тях?
Елинор беше истински уплашена от гнева на съпруга си.
— Ами… Марджъри не каза нищо за това. Възможно е да знае.
— Нищо чудно и той да е посветен в тайната й. Излиза, че аз единствен в Англия не знам нищо. Ще им покажа какво се случва, когато някой си играе с Хъмфри от Глостър. Проклет да бъда, ако ги оставя да правят каквото си искат.
* * *
Катрин се върна в "Хатфийлд" при Оуен навреме за Архангеловден. Бяха излезли на семейна разходка в слънчевия септемврийски ден. По пътя към дома Едмънд яздеше малкото си пони Пегас. Стиснал здраво юздата, Оуен крачеше редом с животното и обясняваше на сина си, че след като кончето е кръстено на известен образ от древногръцката митология, не е подходящо да го нарича "Пеги". Уловил майка си с едната си ръка, Джаспър влачеше с другата хвърчилото си, тъй като нямаше достатъчно вятър, за да го издигне.
— Hafbach Michangel. Краткото лято на свети Михаил — обади се Оуен. — Винаги съм обичал тези последни топли и слънчеви дни преди зимата.
— Огънят в камината е спасението през зимата — изтъкна жена му.
— Има само едно място, което обичам повече — погледна я Оуен с хитро пламъче в очите.
Едмънд и баща му поведоха Пегас към конюшнята, докато Катрин и Джаспър тръгнаха към къщата. Едмънд помоли баща си да му разреши да остане още малко при коня, за да му даде няколкото съборени от вятъра ябълки, които момчето бе прибрало в джоба си. Оуен разроши косата му с любов и го остави на грижите на един от по-възрастните коняри. Мина през задната врата откъм кухнята и влезе в къщата. С тревога чу шумна разправия откъм коридора в предната част.
Завари Катрин заобиколена от група на пръв поглед непознати. Сред тях видя и мъже в униформи на кралската гвардия. Зърна херцогинята на Съфолк Алис дьо ла Пол, както и сър Томас Тъденам, ползващия се с много лоша слава копиеносец на съпруга й. Тук беше и Джон Хейдън. В центъра стоеше Катрин, притиснала до себе си малкия Джаспър.
— Оуен, слава богу! — възкликна тя.
— Какво, по дяволите, става тук? Какво си мислите, че правите? — обърна се той към новодошлите.
— Дойдохме за децата на кралицата — обади се едрият грубоват сър Томас Тъденам. — Носим заповед на краля.
— Децата са и мои, така че не можете да ги взимате. Категорично ви забранявам. Няма да ги отведете.
— Думата на някакъв си секретар за гардероба няма никаква стойност — сви презрително устни Тъденам. — Не си в позиция да ми заповядваш.
— Но той е мой съпруг — възрази Катрин с нотки на истерия в гласа. — А аз съм кралицата. Не позволявам да отвеждате децата ми.
— Заповедите на краля имат по-голяма сила — изсъска Алис дьо ла Пол.
— Ето и заповедта, щом този ваш съпруг иска доказателство — рече Джон Хейдън и извади парче пергамент.
Оуен протегна ръка, за да го вземе, но Хейдън го дръпна.
— Да не би да можеш да четеш? — попита презрително Хейдън и размаха писмото с два пръста.
— Ти, нахален… — процеди Оуен и дръпна рязко заповедта от ръката на Хейдън. Без съмнение печатът беше на кралския кабинет, но не беше Големият печат. Заповедта идваше от двора, но не беше задължително да е от краля. Оуен счупи восъка и започна да чете.
— Не познавам този почерк — отбеляза той.
— Диктувана е на писар — обади се високомерно лейди Алис. — Все едно, кралят иска братята му да бъдат заведени в двора. Незабавно.
— Личи от написаното. И каква е причината, милейди?
Оуен недоумяваше и се мъчеше да разбере ситуацията. Ако това наистина бе разпореждане на краля, той несъмнено беше длъжен да се подчини. Знаеше, че графът на Съфолк, съпругcт на лейди Алис, отговаря за домакинството на краля. Чувал беше, че е почтен мъж, но стане ли дума за лоялност, предпочита да е на страната на силните и по-скоро на страната на херцога на Глостър. Оуен можеше да предложи да придружи момчетата до двора или поне да пътува с тях. Което щеше да успокои поне малко Катрин.