— Може да не си спомням точните думи, но смисълът е следният: Хенри, роден в Монмът, ще бъде крал за кратко и много ще постигне, Хенри от "Уиндзор" ще бъде крал дълго и… и ще загуби всичко. Нека бъде Божията воля.
— Това го няма в Библията, което не означава нищо. Баща ми не е трябвало да обръща внимание на брътвежите на гадателки. Очевидно не такава е Божията воля, маман, и няма да мислим за това.
— Лесно можех да осигуря да бъдеш Хенри от "Уестминстър", а не Хенри от "Уиндзор". Наистина ли не разбираш? Вината е моя. Бях вироглава и себична. Ето че сега плащам за егоизма си.
— Да се помолим, маман, нека Всеопрощаващият Бог ви прости. Ще се постарая да не бъда "Хенри от "Уиндзор", който ще бъде крал дълго и ще загуби всичко". Хайде, маман, избършете очите си и ги затворете. Трябва да си почивате. Скоро ще дойда да ви видя отново.
Катрин беше изтощена и копнееше за сън, но думите от старото предсказание не й даваха мира. Синът й спомена, че ще се старае да не е Хенри, който ще загуби всичко, но брат й Шарл вече бе седнал на трона на Франция, договорът от Арас беше помирил враждуващите членове на френското кралско семейство, но бе изключил англичаните. Франция беше загубена, а всичко, за което първият й съпруг се беше борил до смъртта си, се изплъзваше… Изплъзваше се в мрак и забрава.
По време на постите на всеки три часа монасите бяха на молитва в параклиса на "Сейнт Сейвиър", което действаше успокояващо на всички. Това време съвпадаше с периода на усамотение на родилката, на което Катрин трябваше да се подложи. Марджъри Уагстаф изглеждаше твърде сигурна в прогнозата си за деня на раждането, но беше споделила с Тратубек тревогата си за здравето на кралицата. Този път на Катрин не й беше трудно да се вслуша в настояването на акушерката да лежи. Би могла да се облече като богомолка и да кръстосва страната толкова, колкото и да скочи през прозореца в студения декемврийски ден.
Катрин отново писа на краля, този път за да го поздрави за рождения му ден. Искаше също така да му съобщи условията на завещанието си, което диктуваше на монахинята, която й доведоха за спокойствие на Марджъри Уагстаф. Сестра Анунциата нижеше с елегантния си почерк:
Последна воля на кралица Катрин, изготвено пред нашия суверен, нейния син, преди напускането й на този свят…
Монахинята вдигна поглед.
— Но, Ваше Величество, ние се молим за вашето възстановяване.
— Благодаря ви за молитвите, сестро. Вярвайте ми, аз също се моля за това. Никой не влага повече жар в молитвите си от мен, за да имам възможност да видя отново децата и съпруга си. Но се боя, че ако това не се случи скоро, ще умра. Ето защо е разумно да оставя в писмена форма желанията си. Така че, моля, нека да продължим.
Сестра Анунциата се наведе над пергамента и тишината се нарушаваше единствено от скрибуцането на перото и тихия монотонен глас на Катрин.
Могъщи принце и любими мой сине… на Вас доверявам… преди безмълвното и страшно приключване на тази продължителна и мъчителна болест, която не ме оставя вече дълго време, че все още съм силно разтревожена и развълнувана от… преди да се явя пред Създателя ни (комуто дължим благодарност за всичките му дарове)…
След продължителна пауза сестра Анунциата вдигна поглед и видя, че Катрин е заспала дълбоко. Съставянето на завещание е потискаща задача. Можеха да продължат на следващия ден, ако кралицата пожелае.
До празника на свети Томас последната воля и завещанието на "Нейно Величество кралица Катрин, дъщеря на краля на Франция Шарл и майка на краля на Англия" бе завършено и подписано от свидетелите. В него не се споменаваше съпругът Оуен Тюдор, нито някое от децата. Изглежда Катрин дотолкова беше свикнала да пази в тайна второто си семейство, че не смееше да довери имената им на пергамента, вярвайки, че синът й кралят е запомнил това, което му е казала за тях.
Коледа настъпи в атмосфера на добронамереност и добро настроение, на далечна музика от литургиите. Venni Emmanuel пееха монасите в параклиса на "Сейнт Сейвиър" в последните дни на поста. В първия ден на Коледа Катрин чу песен, която не беше чувала преди — деликатно описание на Дева Мария, която пее на своето бебе. Видях нежна гледка, носеха се гласовете на монасите. Лъли-лъли, боу-боу, моя рожбо, спи спокойно сега.
Нейната собствена рожба се появи на бял свят в първия на новата 1437 година. Разкъсвано от болки и треска в продължение на два дни и две нощи, тялото на Катрин се бори, за да роди детето, и накрая бе изтощено до смърт. Сестра Анунциата пое бебето, почисти го и се заслуша в слабото туптене на сърцето му. Страхуваше се, че малкото момиченце е твърде слабо, за да се вкопчи в живота, затова й се искаше да го кръсти веднага. Намери свещеник, който да даде последно причастие, преди детето да се срещне със Създателя си. Катрин се усмихна едва-едва, без да отваря очи, дочула слабия хленч на бебето.