Срещата между двамата благородници и техните съветници с цел сключване на примирие трябваше да се състои на моста на река Сена при Монтеро. Спешно се налагаше да обсъдят проблема с агресивното присъствие на англичаните във Франция. Английските войници се чувстваха като господари — крадяха пилета, насилваха жени, наливаха се с вино. На това трябваше да се сложи край, но нямаше как да стане, докато Франция е разединена, два клона на кралското семейство враждуват и не могат да постигнат съгласие по никакъв въпрос.
* * *
Удари пет часът и Шарл наближи моста, придружен от група близки съветници и стражи. Жан Безстрашни стъпи на отсрещната страна на моста със своите хора. С бавни стъпки напредваха един към друг към покритата част в средата на съоръжението.
Херцогът и дофинът влязоха едновременно с хората си и вратите се затвориха зад тях. Всеки от присъстващите бе напрегнат до краен предел. Както изискваше протоколът, Жан Безстрашни падна на едно коляно пред дофина, син на неговия крал. В опита си да се изправи отново, въздългата ножница се пъхна в ботуша му и му попречи да стане. Той хвана дръжката на сабята си, за да освободи ножницата. Жестът бе изтълкуван напълно погрешно.
Лъскавото острие на бойна брадва блесна на следобедното слънце и Шарл отстъпи назад пред падналия възнак свой чичо, по чието изненадано лице се стичаше кръвта от дълбоката рана в черепа му. Настъпи дълъг миг на абсолютна стъписваща тишина, която сякаш нямаше край; миг по-късно въздухът се изпълни с буря от ругатни и викове, размахани остриета на оръжия, тропот на тежки ботуши по дъските на моста.
Бърза и жестока смърт застигна неколцина от хората в Монтеро в късния следобед на този ден. Хаосът прерасна във вледеняващ ужас. Шарл вцепенен се взираше в мъртвото тяло на Жан Безстрашни, свлякло се в краката му, когато някъде удариха камбани. Този звън отекна в съзнанието на Шарл със словата „Жан Безжизнени“… и отново „Жан Безжизнени“.
* * *
Кралица Изабо скъса третата поред чернова на писмото до крал Хенри, след което взе перото, потопи го в мастилницата и започна отново:
До замъка в Троа
11 септември 1419
Ваше Величество,
Бих желала да споделя с Вас безпокойството си от липсата на решения по въпросите от взаимен интерес, а тревогата ми нараства с всеки изминал ден…
В този момент врата се отвори рязко и сепната, тя бутна с ръка рога с мастилото, което се разля върху четвъртата чернова.
— На какво прилича това? Как смееш да влизаш в тази стая без предупреждение?
— Ваше Величество, много се извинявам. Наистина се извинявам… — Задъхан, слугата падна на едно коляно и стреснато от резките му движения, малкото кученце се спусна да се скрие под писалището. — Нося новини, Ваше Величество, тревожни новини за дофина.
— Шарл? Синът ми? Какви са тези тревожни новини? Нали не е… Нали…? — Тя бързо се прекръсти.
— Не, мадам, не е мъртъв. Моля ви, не се разстройвайте. Не е пострадал. Жив е. Жив е, макар че… — Човекът се поколеба как да продължи.
— Говори, какво се е случило, човече? Казвай най-сетне. Макар че какво…?
— Херцогът на Бургундия, госпожо. Херцогът на Бургундия е мъртъв. Убит е вчера на моста при Монтеро по време на камбанния звън в пет. Убит е.
— Убит! — Кралицата беше потресена. — Херцогът на Бургундия? Убит? Дано не е работа на Шарл!
Слугата се колебаеше.
— Не зная, госпожо — продума той най-накрая. — Пратеникът, който донесе новината, пелтечеше от вълнение. Ако трябва да съм честен, не успя да ми каже какво точно се е случило, но в едно беше сигурен, Жан Безстрашни е мъртъв. Убит, така каза. Убит. Беше съвсем сигурен.
Кралица Изабо се отпусна назад в стола си.
— Боже мой! Ужасно! — процеди дрезгаво тя. — Върви! Върви и разбери повече подробности. Трябва да знам точно какво се е случило. И какво е участието на сина ми в цялата тази каша. Искам да знам всяка подробност. Искам истината! Върви, ти казвам, още тази минута! И доведи дофина със себе си. Кажи му, че държа веднага да го видя.
Слугата се изправи с разтреперани крака и преди да напусне стаята, направи бърз поклон. Изабо се наведе и скри лицето си с длани. Мина известно време, преди да вдигне глава.
Отиде да потърси Катрин и завари при нея Гиймот. Двете момичета шиеха рокли. Гиймот поправяше подгъв, докато Катрин бродираше венец от дребни цветчета около деколтето на същата дреха.
— Остави това, Катрин — разпореди Изабо, — и ела с мен. — Кралицата се завъртя на пета и излезе от стаята.
Разтревожена от тона на майка си, Катрин забоде набързо иглата в плата и остави роклята. Гиймот я хвана миг преди да се свлече на пода.