— Случило ли се е нещо, маман? — попита Катрин, докато затваряше вратата след себе си.
Изабо се огледа, за да провери дали наблизо има някой, който може да чуе какво говорят.
— Шарл. Винаги съм знаела, че ще направи нещо достатъчно глупаво, за да ни докара големи неприятности. Участвал в някакво сбиване.
— Добре ли е?
— Очевидно на него нищо му няма. Което съвсем не може да се каже за Жан Безстрашни, бедната душа. — Тя се прекръсти. — Мъртъв е.
— Мъртъв? Чичо ми от Бургундия? — Катрин притисна юмрук към устните си, за да спре треперенето им. — Наистина?
— По всичко личи, че е истина. Говори се, че е убит. Знаех, че отдавна имаше уговорена среща с Шарл в Монтеро. Очевидно нещата са се развили не както трябва.
— Какво се е случило? — попита девойката изумено,
— Не зная, Катрин. Наистина нямам представа. Страхувам се единствено… — Кралицата се поколеба, преди да завърши мисълта си. — Само се моля Шарл да няма пръст в това убийство. Между нас казано, понякога е толкова глупав, че няма да се изненадам.
— Не мога да повярвам, че… че чичо ми е мъртъв. — Дълбоко разстроена, Катрин притискаше все по-силно устните си с длан.
— Явно е истина. Естествено, много скоро ще разберем повече. Лошите новини обикновено бързо се разчуват.
— Какво ще стане с…? Какво ще стане със семейството? С леля Маргарет? С момичетата? Ан и малката Агнес ще са много разстроени. — Катрин бе започнала да проумява сложността на ситуацията.
— Филип, разбира се, ще наследи титлата на баща си — бързо отвърна Изабо. — А Мишел, сестра ти, ще стане херцогиня на Бургундия. Свиквай с този факт, скъпа, в бъдеще ще има нов херцог на Бургундия за преговорите ни с крал Хенри.
— Но Филип е млад и неопитен…
— Така е. Но можем да използваме това в наша изгода. — Изабо вече правеше планове. — Остави ме сега, чака ме много работа. Върви при Гиймот и бродерията си. Излишно е и ти да се разстройваш. Кой знае, възможно е от това да излезе нещо добро, макар в момента да не го виждаш.
Изабо веднага се върна при писалището си и започна ново писмо. Жан Безстрашни бе мъртъв и тя час по-скоро искаше да изкаже най-искрените си съчувствия на новите херцог и херцогиня за тяхната загуба. Най-вече държеше да се подсигури, нещо, което, разбира се, не написа, че младият херцог ще е готов да продължи линията на съюзяване с англичанина, която баща му бе поддържал. Крехкият съюз не биваше да пострада от вчерашните събития. Искаше да е сигурна, че младият Филип Бургундски ще подкрепи плановете й.
Кралица Изабо се канеше да напише още едно писмо, но размисли. Реши, че е по-добре да не се доверява на хартията. Така нямаше да съществува доказателство за намеренията й. Ето защо повика в покоите си един от най-близките си съветници — епископа на Арас, и го помоли да намери повод да се срещне с крал Хенри. Настоя той да намекне на краля на Англия, че дофинът не само се е опозорил в Монтеро, но съществуват сериозни съмнения за правата му върху трона, съмнения, които при нужда могат да бъдат доказани. А когато крал Шарл умре, а той, както е известно, е тежко болен, няма да има пречки Хенри да предяви претенции към трона на Франция, особено ако встъпи в брак с Катрин. Но ако голямата зестра, която той иска, не може да бъде осигурена, Катрин няма да се омъжи за него. И дали той би желал да преосмисля решението си с оглед на новите обстоятелства.
Докато я слушаше, епископът поклащаше глава, изпълнен със съмнения. Изпитваше огромно уважение към политическите способности на Изабо, но много се съмняваше в уменията си на актьор.
* * *
Като истински воин, свикнал да сменя тактиката си, Хенри бе озадачен от новия обрат на събитията. За него беше пределно ясно, че убийството на Жан Безстрашни променя политическия пейзаж. Филип, синът на Жан и новият херцог на Бургундия, нямаше опит също като доста неприятния си братовчед, дофина Шарл, а нито един от тези двамата не беше достатъчно зрял, за да бъде сериозно препятствие за онова, което искаше Хенри.
Хенри искаше трона на Франция след смъртта на Шарл. Искаше и Катрин, особено сега, след като я беше срещнал. Искаше я така, както мъж желае една красива жена. Искаше я в леглото си, все едно дали бракът с нея щеше да му донесе трона на Франция. Възможността да има и двете беше неустоимо привлекателна.
Време беше да направи своята крачка.
* * *
Кралица Изабо бе похарчила значителна сума за уроците по танци на Катрин, която след месеци усилени упражнения със своя учител вече се чувстваше съвсем сигурна в новите си умения. Любимият й танц, а и най-жизнерадостният в нейния репертоар, беше сартарело — последна мода в Италия. Искрено се наслаждаваше на лекотата и свободата на движенията, на подскоците и бързите стъпки. Чувстваше се вече уверена за коледните празненства в Троа, където след религиозната служба и церемониите френският двор щеше да се отдаде на пиршества с много музика и танци.