Гиймот беше хвърлила шепа борови шишарки сред цепениците в малкото огнище в спалнята на Катрин и ароматът им се смесваше с приятните миризми на печени гъски и глиган, идващи от кухнята на двореца. Седнала пред малката дъбова тоалетка, Катрин чуваше долитащата музика и веселите викове и смях от съседни стаи и това още повече повдигаше настроението й. Беше се спряла на яркочервен тоалет за танците. Гиймот вече привършваше с фризурата на господарката си и се готвеше да стегне връзките на корсажа й.
Шумният лай на малко кученце в коридора отвън предизвести пристигането на кралица Изабо. Миг по-късно вратата се отвори широко и тя влетя в стаята. Размахваше развълнувано лист хартия над главата си, докато джафкащото пале подскачаше пред нея на задните си крака и опираше лапи в полите й. Кралицата го избута с върха на обувката си и бедното създание се плъзна по пода, а после тя отстрани с ръка Гиймот, за да не й пречи, и застана зад дъщеря си.
— Катрин! Катрин! Чудесна новина! — почти крещеше кралицата, обвивайки енергично ръце около шията на дъщеря си, и едва не я събори от стола.
— Какво има, мадам? За какво говорите? — Катрин се опита да се изправи, но спря, тъй като връзките на корсажа бяха пуснати и роклята всеки момент щеше да се свлече в краката й.
Изабо отстъпи назад и отново размаха листа, от чиито краища висеше панделка и печат.
— Погледни, Катрин! Пристигна от Руан, където крал Хенри и Филип Бургундски водят преговори. Това е копие от договора, който са сключили вчера, и са ни го изпратили за наше сведение. Ще бъде официално подпечатан днес с големия печат на краля.
— Дайте да видя, маман… — Девойката протегна ръка и роклята отново се свлече от рамото й.
— О, не, дете. — Изабо притисна хартията до гърдите си. — Не! Твърде важно е. От толкова време го чакам. Ще ти го прочета лично. — Изпълнена със страхопочитание, тя улови с двете си ръце листа, пое си дълбоко дъх и зачете.
Катрин най-сетне бе успяла да се изправи и Гийот, която бе залепена за стената от кралицата, направи пореден опит да стегне връзките на корсажа на алената рокля, докато господарката й развълнувано свиваше и отпускаше длани.
С пресекващ от вълнение глас кралицата започна да изброява предлаганите клаузи в договора, който щеше да доведе до общо примирие между Англия и Франция. Датата беше двайсет и четвърти декември 1419 година.
Катрин слушаше внимателно. Имаше няколко клаузи, отнасящи се до разделянето на територии — Нормандия и Аквитания щяха да бъдат върнати към английската корона, както и официално потвърждение на някои отстъпки, направени от Филип Бургундски по-рано същия месец. И кралят, и херцогът се бяха договорили след инцидента в Монтеро повече да не се търси мнението на дофина по какъвто и да е въпрос.
— Шарл никак няма да е доволен — обади се Катрин. — Той все пак е дофин. Ще наследи титлата на папа.
— Дофин или не, мнението му вече няма значение — отсече Изабо и махна пренебрежително с ръка. След което продължи да чете.
В договора бе записана и клауза, подсигуряваща интересите на Мишел, съпругата на Филип. Тук Изабо не се сдържа и възкликна тържествуващо. Мишел беше потънала в дълбока скръб след смъртта на свекър си, смятайки, че той е загинал от ръката на брат й. Изабо спря за момент и изгледа Катрин.
— А сега искаш ли да чуеш добрата новина? Истински добрата новина? — Тя потръпваше от вълнение.
— Да, маман. Не ме мъчете!
Изабо пое дълбоко дъх.
— Хенри те иска за жена. И… — Изабо не сваляше очи от лицето на дъщеря си.
— Да? Какво още?
— Оттегля искането си за зестра!
— Какво? Напълно?
— Напълно и изцяло! — Изабо пусна листа на масата и разпери ръце да прегърне дъщеря си. Двете се притиснаха една към друга, не знаейки да плачат или да се смеят, като правеха и двете едновременно. Сълзи се стичаха по лицата им.
Гиймот ги наблюдаваше с широко отворени очи — кралицата на Франция и бъдещата кралица на Англия се прегръщаха и подскачаха из стаята като две развълнувани деца. Какви ли промени щяха да настъпят от тук нататък, мислеше си момичето. Щеше да се наложи да замине за Англия с господарката си и да живее сред англичани. Всички знаят, че те имат опашки!
Гиймот тревожно се прекръсти.
Глава 4
Троа, Франция, май 1420
Катрин едва се сдържаше да не кихне, тъй като пепелта от строителните работи в катедралата „Светите Петър и Павел“ летеше във въздуха, осветена от слънчевите лъчи, проникващи през великолепните цветни стъкла на прозорците, влизаше дори в носа. Тя само си представяше великолепието на витража, тъй като скелето, поддържащо платформата на зидарите, почти го скриваше от погледа й. Този ден и чуковете, и длетата бяха замлъкнали, заместени от камбанния звън, оповестяващ церемонията по подписването на Договора в Троа, последвана от годежа между Негово Величество краля на Англия и Нейно Кралско Височество принцесата на Франция Катрин дьо Валоа.