Катрин винаги щеше да помни победоносното изражение на лицето на своята майка, когато фанфарите отекнаха в майската утрин, за да известят влизането й в катедралата под ръка със своя зет Филип Бургундски. В същия момент от отсрещната врата влезе крал Хенри, придружен от брат си Томас, херцог на Кларънс. Четиримата, следвани от адютантите и съветниците си, се срещнаха на мястото, където се пресичаха нефът и трансептът, след което се отправиха към високия олтар, върху който ги чакаше окончателният вариант на Договора от Троа. Документът вече бе подписан от краля на Франция Шарл Шести, който не присъстваше, сполетян от поредния пристъп на болестта. Ред беше кралят на Англия да сложи своя подпис, а след него и кралицата на Франция в присъствието на членове на френската и английската аристокрация. Според условията на договора Хенри щеше да стане владетел на двете държави след смъртта на краля на Франция.
Сетне архиепископ Анри дьо Савоази призова Катрин при високия олтар, за да заеме мястото до бъдещия си съпруг. Подписан бе мирът между двете държави, измолена бе Божията благословия и годежът бе обявен.
От този момент нататък събитията се заредиха бързо едно след друго. Най-спешната задача на Хенри бе да изпрати известие на своя брат Хъмфри от Глостър, в момента регент на Англия. Съобщи му последните събития и даде разпорежданията си. Трябваше да се направи официално съобщение в катедралата „Свети Павел от Кръста“ в Лондон за сключения между Англия и Франция мир и за предстоящия брак на краля. Накрая поръча на херцога и на Съвета да унищожат печатите му и да излеят нови с надпис: Хенри, по Божията воля крал на Англия, регент на короната на Франция и владетел на Ирландия.
Гиймот работи до късно през нощта на светлината на свещи заедно с още две от кралските шивачки, за да довършат чеиза на Катрин. Сватбената рокля беше най-красивата дреха, която бе виждала някога, и с огромна предпазливост я беше прибрала в гардероба колкото се може по-близо до нужника, та неприятната миризма да я предпази от набезите на молците. Боеше се дори да я докосне, но дрехата имаше нужда от последни съвсем малки поправки. Зае се с трепет и страхопочитание да шие разкошната златна тъкан.
Старанието и отдадеността й към младата господарка бяха възнаградени от вида на Катрин в прекрасната утрин на сватбения ден в началото на юни. Катрин изглеждаше великолепно в булчинската си одежда. Наистина беше жалко, че сметнаха строителните работи в голямата катедрала на Троа за опасни при толкова важна церемония. Наложи се да преместят събитието в по-малката църква „Сен Жан о Марше“.
Многобройна развълнувана тълпа се бе събрала на пазарния площад, за да погледа пристигането на гостите. Когато и последният поканен беше вече вътре, Катрин зае своето място между майка си и Филип Бургундски под балдахин от червена коприна, поддържан от четирима мъже от кралската гвардия. Сестра й Мишел, отслабнала и с бледо, измъчено лице, стоеше зад съпруга си.
Гиймот преглъщаше мъчително, опитвайки се да овладее емоциите си, докато сновеше из тълпата, за да е на разположение за нещо спешно. Рано същата сутрин беше измила дългата коса на Катрин с любимия й сапун от Марсилия, изплакна я няколко пъти с отвара от листа на розмарин и дълго я суши между две парчета копринен плат, докато заблести. Сега, разпусната, както приляга на младоженка, и прикрепена единствено със златно украшение от преплетени златни нишки, тя се спускаше на вълни до тънкия кръст на господарката й.
Всичко по Катрин беше златно и трептящо от красота. Златистият цвят на роклята сякаш се отразяваше в млечнобялата й кожа, дори токите на обувките й бяха златни. Гиймот положи големи усилия дългият шлейф да бъде правилно надиплен и поддържан от шаферките. Немислимо беше да го остави да се влачи в праха. Нищо не биваше да наруши външния вид на Катрин.
Боен рог отекна в черквата и възвести на краля воин, че бъдещата му съпруга е на прага. Миг след това, опряла длан в ръката на Филип Бургундски, Катрин влезе. Видът й направо зашемети Хенри. Той изпита огромно удоволствие и победоносно чувство от факта, че тя идва при него не само като негова булка, но и като символ на обединението на Франция с Англия. Така не само осъществяваше амбицията си на военачалник, но и щеше да има до себе си обекта на желанието си като мъж.