Архиепископът на Савоази започна брачната церемония, като сложи ръката на Катрин в тази на Хенри, и кралят стисна палеца й, намигайки закачливо.
Празникът на Светата Троица, 2 юни 1420 година, бе денят, когато кралските семейства на Англия и Франция получиха възможност да се опознаят, обединени най-накрая от договора в Троа и кралската сватба.
Що се отнася до Хенри, той беше решил, че това е денят на Катрин, и я остави да му се наслади. По време на приема преди сватбеното пиршество се отдръпна за момент и се загледа как тя елегантно се движи между гостите, как се усмихва и се смее с членовете на семейството си. Радваше се на начина, по които, събрали глави, трите братовчедки споделяха шепнешком някаква тайна, така типичен за момичетата. Ана от Бургундия, сестра на херцог Филип, беше най-младата и най-бързо избухваше в смях, все едно какво й доверяват. Графиня Жаклин от Ено, пристигнала чак от Холандия, за да присъства на сватбата, беше по-висока от останалите и приличаше на Катрин, макар чертите й да бяха по-груби и не така деликатни. За Хенри нямаше съмнение, че Катрин е най-красива от трите братовчедки. Застанала до съпруга си, сестра й Мишел, новата херцогиня на Бургундия, наблюдаваше момичетата с безразличие. Хенри леко сбърчи вежди, виждайки, че Филип е облечен целият в черно, очевидно в траур заради смъртта на баща си.
Гостите на младоженеца бяха далеч по-малко. За жалост чичото на Хенри, епископ Хенри Боуфърт не беше сред тях. Боуфърт беше полубрат на бащата на Хенри и кралят винаги го бе харесвал, докато едно недоразумение не стана причина възрастният мъж да се отдръпне и дори да не се появи на сватбата на своя племенник. Хенри искрено се надяваше, че чичо му, независимо от охлаждането в отношенията им, ще хареса младата му съпруга. И как ли би могло иначе, кой не би я харесал!
С голямо удоволствие следеше как братята му я гледат. Томас, херцог на Кларънс, чиято жена стоеше неотлъчно до него, беше, естествено, по-предпазлив. Богатата и властна херцогиня Маргарет, близо година по-възрастна от съпруга си, се държеше като жена, с която шега не бива. Тя беше имала предишен брак и страдаше много, че няма деца от втория си мъж. Но беше дълбоко религиозна и молеше горещо Бог скоро да я дари с дете.
Хъмфри от Глостър не присъстваше, но Джон Бедфърд, очарован от новата си снаха, я следваше като едро кученце, възползвайки се от всяка възможност да й предложи сладкиш или да напълни отново чашата й — кръглото му лице грееше, а въздългият му нос леко потрепваше от удоволствие. Хенри злорадстваше тайно. Това красиво създание беше неговата бъдеща жена, негова напълно, и братята му можеха да му завиждат колкото си искат, но нищо не можеше да му я отнеме. Никой друг нямаше да има Катрин, нито сега, нито когато и са било. Тя беше единствено негова.
По време на сватбеното пиршество кралят на Англия и неговата кралица седяха неотлъчно един до друг в центъра на дългата маса върху подиум в дъното на залата. Над главите им бе опънат балдахин от червена коприна с богато извезаните гербове и символи на двете фамилии. Френските традиции преобладаваха по време на празненствата и в края на вечерта, след пиршеството и танците, Хенри стана от мястото си и подаде ръка на Катрин. Забелязал изражението й на лека несигурност, той й се усмихна окуражително. Щом и тя се изправи, още няколко души, включително кралица Изабо, херцогът и херцогинята на Бургундия, графиня Жаклин от Холандия и архиепископ Анри от Савоази, се надигнаха.
— Защо толкова много хора — сбърчи чело Хенри, — наистина ли е необходимо?
— Такава е френската традиция, милорд — отвърна кралица Изабо, — а и церемонията е съвсем кратка, ето защо ще ви бъда много благодарна, ако се съгласите да я изпълним. — Тя приближи лице към него и с хитър поглед додаде: — Обещавам да не ви държим дълго далеч от радостите на брачното ложе.
Хенри се усмихна мълчаливо. Много добре разбираше, че ако тъща му беше само двайсет години по-млада, с удоволствие щеше да сподели тези радости с него. Излишно беше да го изрича.
Последвали примера на кралицата, още гости придружиха младоженците до спалнята им, наредиха се в полукръг около леглото и наведоха глави. Архиепископът наръси ложето със светена вода.
— Благослови, о, Боже, това брачно ложе — произнесе той, — така щото да даде плодове както градините на рая. И нека семето на съпруга бъде прието и отгледано от съпругата и с твоята милост, Господи, да роди силни синове, които да отгледа в правата вяра. Амин.