* * *
Следващите два дни Хенри се отдаде на младата си съпруга, учейки я нежно как се прави любов. С голяма радост Катрин откри, че макар да нямаше представа какво точно се очаква от нея, след като вратата на спалнята се затвореше, откликваше на страстта на съпруга си с удоволствие и изненадващ апетит за още.
Две нови арфи бяха пристигнали от лютиер в Лондон — една за Хенри и една за Катрин. Оказа се, че Хенри не само свири добре, но и пее чудесно с мекия си баритон. С голяма радост установиха, че Катрин прекрасно му приглася. Тя чувстваше, че е готова да прекара живота си в спалнята с него, да свирят и да се любят.
За съжаление това беше невъзможно. На следващия ден бе организиран церемониален обяд в голямата зала на замъка в Троа. Някои от военните музиканти на Хенри, гайдари и барабанисти, се присъединиха към музикантите от двора на Валоа и така в къта с музиканти се събра голям ансамбъл. Когато гостите започнаха да пристигат и да се настаняват, вече звучаха весели популярни мелодии и жиги. Крал Шарл продължаваше да пази леглото, ето защо Филип Бургундски придружи кралица Изабо и дъщеря й Мишел до подиума с кралската маса в дъното. Фанфарен екот възвести пристигането на младоженците и от всички страни се чуха аплодисменти, които стихнаха едва когато двамата заеха местата си на подиума под същия онзи червен балдахин. Архиепископът на Савоази произнесе кратка молитва и след шумно тътрене на столовете и пейките по пода близо осемдесет гости седнаха и зачакаха храната.
Може да се каже, че никой не беше разочарован. Много скоро дълга процесия от слуги се появи с грамадни подноси. Готвачът на замъка беше надминал себе си. Прекрасните блюда следваха едно след друго. Три богато украсени печени лебеда, чиито елегантно извити шии бяха окичени с гирлянди, бяха поставени на кралската маса. До всяка птица имаше купа с гъст сос от птичи дробчета.
— Храната тук е съвършено различна от онова, което получаваме на бойното поле — похвали Хенри готвача пред тъща си. — Винаги ли се храните така добре?
— Дворът на Валоа е известен с превъзходната си храна — отбеляза кралица Изабо. — Неслучайно около масата ни обикновено има много гости.
— Не съм изненадан. Каква е тайната?
— Традицията. Преди всичко. Създадена от Гийом Тайлевак, главния готвач на свекър ми. Сегашният ни готвач е негов ученик, а той самият обучава няколко помощници, които работят с него.
— Мммм, вкусно е — въздъхна Хенри и облиза пръстите си, преди да ги потопи в купичката с вода, в която плуваха листенца от розмарин и портокалови кори. Обърса се в ръкавите си и се обърна към Катрин. — Надявам се да не си много разочароваш от английската кухня, скъпа моя. Може да убедим някого от учениците на дворцовия ви готвач да дойде с нас в Англия.
— В живота има и други неща освен храната — отбеляза тя с многозначителен поглед и стисна пръстите му под масата. Ясно беше какво има предвид. — Кога ще тръгнем за Англия, минора?
— Няма да е много скоро — отвърна Хенри. — Трябва да свърша някои неща тук във Франция. Колкото повече ги отлагам, толкова по-належащи стават.
Двамата бяха така погълнати един от друг, че братът на краля трябваше да го потупа по рамото, за да привлече вниманието му.
— Някои от младите английски рицари имат голямо желание да участват утре в турнир и да се преборят за благосклонността на дамите от френския двор — успя да надвика той шума от пируващите. — Казах им, че трябва да поискаме разрешение от теб, преди да направим каквото и да е. Какво мислиш? Да дадем ли шанс на лудите глави да се охладят?
Хенри скочи от мястото си и херцогът трябваше да отстъпи, за да не се сблъскат. Кралят удари няколко пъти с ножа си по масата, за да привлече вниманието на гостите. В залата настъпи тишина и очите на всички се насочиха към кралския подиум. Младоженецът, съзерцавал с обожание младата си жена през последните два дни, сега гледаше заплашително. Дишаше учестено, но изчака, докато всички насочат вниманието си към него и онова, което иска да им каже.
— Милорди! — проехтя гласът му гръмовно. — Научавам, че мнозина от вас имат желание утре да се проведе турнир.
В залата се понесе вълна на одобрение и един-двама дори изръкопляскаха, но Хенри отново удари по масата.
— Няма да разреша. През последните седмици имахме поводи за празнуване във връзка със сватбата ми с принцеса Катрин и с мира, за който се договорихме с народа на Франция, което ни дава възможност да се приберем в Англия.
Последваха бурни аплодисменти. Хенри изчака те да утихнат и продължи:
— Ала този мир е все още много крехък и не съм толкова наивен, та да си мисля, че договорът и бракът ми са посрещнати с всеобщо одобрение. Тук във Франция има хора, убедени, че трябва на всяка цена да се противопоставят на съюза с Англия. Налага се да изкореним тези прояви на съпротива и да ги унищожим още в зародиш. Ето защо няма да провеждаме бойни игри утре. Не искам да рискуваме някой да бъде наранен и е най-добре да пестим силите си.