— Добре дошло, мое малко моряче — засмя се той. — Добре дошла у дома. Най-сетне сме си у дома.
Глава 5
Лондон, февруари 1421 г.
Пътуването от Дувър до замъка „Елтам“ беше истинско откровение за Катрин. Още щом дългата процесия от придворни, слуги и стражи напусна пристанището, групи хора изникваха сякаш от нищото и тичайки успоредно с процесията, крещяха развълнувано:
— Бог да пази краля!
— Бог да пази Хари, крал на Англия!
Във всяко село, махала или група колиби, покрай които минаваха, посрещането беше възторжено и това напълно я убеди колко обичан е от народа си Хенри. С удоволствие чуваше от време на време и „Бог да пази кралицата!“ зърнеха ли я до него. Тя махаше радостно въпреки неодобрението на херцогинята на Кларънс, според която Катрин трябваше да е малко по-сдържана и овладяна. Маргарет бе решила да се върне с кралската двойка в Англия, за да продължи обучението на младата си снаха, докато съпругът й Томас остана във Франция, за да следи за интересите на брат си.
За Катрин най-важната задача сега беше коронацията. Планираше се за двайсет и трети февруари, неделя, в Уестминстърското абатство. В главата й се гонеха стотици въпроси за това какво трябва да очаква по време на церемонията.
— Остави това на Хъмфри и Дик — опита се да я успокои Хенри, докато закусваха в личната си дневна в замъка „Елтам“. — Твоята задача е да изглеждаш колкото се може по-красива заради хората, които несъмнено ще се трупат, за да те видят, любов моя. Освен това ще трябва да репетираш клетвата си. Не се мъчи да я запомниш. Ще е на латински, а не на английски, така че няма как да сгрешиш.
— Дик ли? Кой е Дик?
— Уайтингтън. Ричард Уайтингтън. Току-що напусна за трети път поста кмет на Лондон. Няма друг такъв случай. Ще ти хареса. Той е щедър човек. Непрестанно спасява пропаднали жени и други подобни. Най-богатият мъж в Лондон.
— Наистина?
— О, да. Търговец е, и то добър. Най-добрият. Сиреч ще може да ни дава заеми, когато се нуждаем от пари, за да наемем войници или да платим припаси. Дава и много добри условия.
Катрин беше объркана.
— Дава ти заеми? Но ти си крал!
— Скъпа моя, короната непрестанно има нужда от пари. Би трябвало да го знаеш. Дворът на баща ти е сред най-бедните в Европа. Войните са скъпо нещо, ето защо имаме нужда от хора като Дик Уайтингтън. Чичо ми Хенри Боуфърт е друг източник на средства, той също може да си позволи да е великодушен. Даде ни четиринайсет хиляди паунда за последната кампания във Франция.
Катрин не обичаше да й се напомня, че съпругът й е отговорен за смъртта на толкова много нейни сънародници. Тя смени темата.
— Кога ще се запозная с него? С твоя чичо?
— Не зная — колебливо отвърна Хенри, — Мой пратеник го покани, но все още нямам отговор. Брат ми и Уайтингтън ще бъдат с теб и те уверявам, че ще си в добри ръце.
— Ще ми се и ти да бъдеш до мен.
— Протоколът го забранява, любов моя. Вече съм коронясан. Така че ще е излишно да съм там. При това хората искат да видят теб. Хъмфри ще ме представлява на церемонията, Дик ще представлява народа. Заслужава тази чест. Винаги е бил толкова щедър и само Всевишният знае какво бих правил без него в миналото. Ако не беше той с очевидно бездънният си джоб, победата ни във Франция щеше да е два пъти по-трудна
Ето го новото напомняне. Катрин се опита гласът й да прозвучи спокойно:
— И може бе нямаше да се оженим?
— Може би наистина нямаше да се оженим — съгласи се той и я целуна по челото, докато ставаше от масата. — Значи имаме допълнително основание да сме благодарни. Освен него поканих и архиепископ Чичли. Хъмфри, който организира всичко, също е наясно. Те тримата ще ти разкажат какво се очаква от теб на церемонията. Хъмфри е организирал среща тук, в Елтам, за да те запознае с подробностите.
Ричард Уайтингтън пристигна пръв. Беше възрастен човек с чисто бяла коса и брада, но стъпваше бодро с изправен гръб и лицето му бе честно. Катрин му подаде ръка и той ниско се поклони.
— Ваше Величество — обърна се Уайтингтън към нея, — за мен е голяма чест, че мога да ви помогна при коронацията.
Катрин наклони глава встрани, промърморвайки някакъв отговор, но точно в този момент архиепископът на Кентърбъри. Хенри Чичли бе въведен в стаята, следван от Хъмфри от Глостър, който държеше голяма книга и куп документи. Глостър без бавене се зае със задачата, поиска столове, които да бъдат наредени около масата. Близо до тях се настани писар, който да записва всичко, за което се договорят.
Обсъждането започна и Катрин следеше внимателно реакциите на тримата мъже. Ричард Уайтингтън и архиепископ Чичли й се струваха приятни възрастни мъже, изпълнени с добронамереност, не пропускаха да й се усмихват, докато обясняваха какво е подготвено досега. Особено й беше симпатичен архиепископът. Лицето му бе на силен човек, с леко изпъкнали пронизващи очи, в които се четеше решителност, от една страна, и любопитство, от друга. Познаваше го отпреди две години, когато придружаваше Хенри при обсадата на Руан, бе останал във Франция за срещата с Поаси. В първия момент не можеше да си спомни ясно кой точно бе той в онзи ден, тъй като тогава я запознаха с толкова много англичани. Помнеше английската реч, която й беше трудно да разбира, за разлика от сега, когато се чувстваше далеч по-сигурна, още повече след брака си с Хенри и предстоящата коронация.