— Боя се, милейди, че това няма как да се избегне — чу тя гласа на Глостър.
— Извинете? — погледна го сепнато Катрин.
Хъмфри видимо се подразни, че се е разсеяла.
— Коронацията ви е определена за третата неделя от Великите пости, ето защо сме принудени да спазим известни ограничения, които ще се отразят на церемонията и най-вече на храната, която ще се сервира на пиршеството след това. Бихме искали да знаем имате ли някакви предпочитания за блюда, в които няма месо.
— Не можем да оспорим повелите на Светата църква — съгласи се Хенри Чичли. — Не се разрешава консумирането на месо.
— Колко блюда се очакват да бъдат сервирани? — попита Хъмфри.
— Поне пет — отговори Ричард Уайингтън. — Налага се някой да е много изобретателен с приготвянето на риба!
Хъмфри вдигна ядосано поглед, привлечен от отварянето на вратата. В стаята връхлетя кралят, следван от висок мъж с тъмните одежди на епископ. Катрин се изправи изненадано. Знаеше, че това е Хенри от „Уестминстър”. Не очакваше да е тук, в „Елтам”.
— Любов моя — започна кралят без предисловие и грабна ръката й. — Коронацията ще е прекрасна. Искам да те запозная с моя скъп роднина епископ Хенри Боуфърт, мой чичо по бащина линия от фамилията Ланкастър. Оказа се, че е в Лондон, докато съм си мислел, че е на път по работа в Уинчестър.
— И чашата му е преполовена (Светото писание, Псалм 22:5) — засмя се Хенри Боуфърт, навеждайки се да целуне ръка на Катрин. — Очарован съм, милейди. Всичко, което съм чувал за вашата красота, се оказва истина.
— Нали ти казах, чичо? — Хенри бе във възторг. — Не е ли тя най-изисканото създание под слънцето?
— Да, така е. Покойната ми майка също се казваше Катрин и е била известна красавица на своето време.
— Значи историята се повтаря — отбеляза Хенри. — Как върви при вас, Хъмфри? — обърна се той към брат си.
— Всичко е наред — успокои го Глостър. — Уайтингтън даде някои много интересни предложения за това как Лондон ще направи запомнящо се посрещане на кралицата, а архиепископът е съгласен с моите предложения за Абатството, прав ли съм, Ваша Милост?
— Така е милорд, а и съм спокоен, че изискванията за Великия пост ще бъдат спазени. Доволен съм от всичко, казано дотук. Няма да се сервира месо на банкета след коронацията. Това ще е проблем на готвача в „Уестминстър“, а не мой. Ние, служителите на Църквата, се вълнуваме по-скоро за духовната част; а не толкова за светската. Съгласен ли сте, епископе? — обърна се Чичли към Хенри Боуфърт.
— Така си е — поусмихна се епископът. — Не мога да не отбележа обаче, че едно меню изцяло от риба трудно ще събуди нечий апетит.
— Точно това казах и аз преди малко — съгласи се Уайтингтън. — Колко начина има за приготвянето на риба? И ще може ли да се сервира като пудинг със сладък яйчен сос?
Катрин сбърчи лице в гримаса, докато останалите се заливаха от смях. Кралят вдигна ръка, за да ги накара да замълчат.
— Само че имаме изненада за вас. Довели сме готвач от френския кралски двор. И ако има някой, който може да се справи с подобен проблем, то това е Антон!
* * *
Англия предизвика твърде голямо смущение в главата на Гиймот, но пък за нищо на света нямаше да изостави Катрин. Също като готвача Антон тя бе израсла в двора на Валоа и двамата бяха изпратени в Англия, за да служат на Катрин. На никого от тях не му минаваше през ум да подлага на съмнение подобно решение.
И така тя се бе озовала в чужда страна, където се говореше непонятен език, на всичкото отгоре и имената на хората бяха неразбираеми. Сега й се наложи да работи редом до три англичанки, назначени от херцогиня Маргарет да се грижат за Катрин, които носеха едно и също име — Джоана. Това беше проблем и на самите англичанки, които, смеейки се, го разрешиха, като използваха фамилните си имена Траутбек, Курси и Белнап. Катрин и Гиймот веднага ги нарекоха Les trois Jo-Jo (Трите Жо-жо — фр.).