Ето че сутринта на двайсет и трети февруари Катрин седеше в будоара си в двореца „Уестминстър“. Беше само по долната си риза и с кърпа, завързана здраво около стегнато сплетената й плитка. Херцогиня Маргарет следеше внимателно всеки детайл, докато жените обличаха младата кралица за коронацията. Катрин протегна послушно ръце, когато Траутбек и Курси, застанали от двете й страни, нахлузиха през главата й бялата, покрита с бродерии копринена рокля. Гиймот наместваше панелите в подплатата, за да може малките гърди на Катрин да се повдигнат и да се очертаят под корсажа. Траутбек насочи вниманието си към прикачването на ръкавите към корсажа на роклята, Курси се залови да закопчава шестнайсетте копчета на гърба, като внимаваше всяко да съвпадне със съответната гайка. Едва тогава Гиймот развърза кърпата около главата на Катрин и отстъпи назад, за да огледа с критично око господарката си.
— Как изглеждам? — едва чуто попита Катрин.
— Бледа, милейди — отвърна Гиймот. — Винаги изглеждате бледа, когато сте в бяло. Опитайте да пощипнете бузите си.
— Това е добре, но няма да трае дълго — намеси се Белнап. — Ако сложим на лицето малко извлек от бразилска цезалпиния, страните на Нейно Величество ще си останат розови през целия ден.
— Не трябва да прилича на боядисана кукла — обади се херцогиня Маргарет.
— Не се тревожете, милейди, ще сложа съвсем малко. — Джоана Белнап извади малко бурканче с накиснати в розова вода парченца червена дървесна кора. — Нужно е съвсем малко. Освен това е много скъпо. Доставят го чак от Ориента. — момичето топна крайчето на парче плат в розовата течност и го втри леко в страните на Катрин, докато Гиймот държеше огледалото пред лицето на господарката си, за да следи какво се прави.
— Внимавай, за бога, да не капнеш върху роклята! — разтревожи се херцогинята, която не беше попадала на скъпата козметика досега. — Ще я изцапаш!
— Не се тревожете, Ваша Светлост, ще внимавам много.
— Така е далеч по-добре — отбеляза Траутбек, взирайки се отблизо в Катрин.
— Изглеждате прекрасно, милейди — възхити се Белнап и отстъпи назад, за да се наслади на работата си.
— Така е, скъпа моя. Наистина изглеждаш прекрасно — съгласи се херцогинята. — Сигурна съм, че кралят ще одобри.
— Благодарение на всички вас — рече Катрин и приглади полите си с длан. — Къде е наметалото ми? Сигурно вече е време да тръгвам за абатството.
Беше права. Хенри я чакаше и тя изпита странна смесица от опиянение и тревога, когато забеляза гордостта в погледа му, докато я придружаваше до вратата на двореца. Наведе се да я целуне, преди да вдигнат куката от портата.
— Това е твоят ден, скъпа моя — прошепна той. — И нека Бог е с теб, ще те чакам да се върнеш довечера.
Тежката порта се отвори и студеният въздух нахлу вътре. Щом видяха кралицата, хората, които се тълпяха отпред, завикаха възторжено. Широко усмихнат, Хенри я поведе за ръка до мястото, където Ричард Уайтингтън, архиепископ Чичли и херцогът на Глостър я чакаха. Крал Хенри целуна ръката на своята кралица и я предаде на представителите на своя народ. Уайтингтън я поздрави усмихнат и се поклони, след което предложи лявата си ръка, за да я придружи. Катрин вдигна дясната си ръка, пое предложената длан и изпъна рамене. Във въздуха проехтя гръмка заповед, последвана от барабани и фанфари. Двамата с Ричард Уайтингтън тръгнаха с бавни стъпки след херцога и архиепископа под копринен балдахин, държан високо от служители на Петте пристанища, окичени с отличителните знаци на службата и ранга си.
* * *
Онова, което Катрин никога нямаше да забрави, бяха миризмите. Лепкавият елей, с който я помаза архиепископ Чичли, носеше аромат на застоял мускус, дрехите на архиепископа миришеха на тамян от безбройните литургии и служби, в които бе участвал, но който поне прикриваше донякъде миризмата на пот, лъхаща към нея, докато той протягаше ръце, за да постави короната на главата й. Короната тежеше, но Катрин държеше главата си изправена, а след края на церемонията се надигна с достойнство, за да последва архиепископа и официалната процесия извън абатството. Високата западна порта беше широко отворена и новата кралица на Англия се появи в студения февруарски ден под дълбоките звуци на камбаната Едуард. Това се оказа сигнал за събраното множество около стълбите на Абатството и то избухна в приветствия и викове на радост, които сякаш щяха да траят цял ден и цяла нощ. Застанала под копринения балдахин, който не можеше много да я предпази от ситния студен дъжд, Катрин се усмихваше и махаше в отговор, безкрайно щастлива от тяхното одобрение и сърдечност.
Лошото време не успя да помрачи ентусиазма на хората, които сякаш не искаха да пуснат младата си кралица да продължи, докато най-сетне процесията си проправи път и се насочи към двореца „Уестминстър“ за пиршеството в чест на коронацията. Вече вътре, благородниците се тълпяха около младата съпруга на своя суверен, нещо, което поизнерви херцога на Глостър. Той разговаряше енергично, докато настаняваше гостите съгласно ранга и положението им в йерархията, потушаваше споровете между онези, които държаха да седнат колкото може по-близо до кралския подиум или до самата маса.