* * *
Подбра много внимателно момента, когато двамата с Хенри лежаха един до друг зад спуснатите завеси на балдахина, за да задържат топлината в и без това студената стая. Бяха се любили — не с онази страст от преди, но до пълно задоволяване, привилегия на щастливо женените. С все още влажна от удоволствието кожа. Катрнн бе отпуснала глава в извивката на ръката му, краката им бяха останали преплетени и точно в този момент реши да провери властта си над него.
— Хенри?
— Да, любов моя.
— Щастлив ли си?
— Амии… да, разбира се. Защо питаш?
— Иска ми се всички в света да са щастливи като нас.
— Така ли? Наистина ли имаш предвид всички или някого по-конкретно?
— Джоун — мина направо към въпроса Катрин. — Толкова е прекрасна, а е много нещастна.
— Коя Джоун? Белнап ли?
— Не.
— Значи Курси?
— Не.
— Да не би да е старата пъстърва? (Игра на думи с името Траутбек. На английски trout означава пъстърва.) — Катрин се изкиска весело.
— Хенри, как може да я наричаш така? Горката Траутбек. Не говоря за Джоана, а за Джоун, Джоун Боуфърт, племенницата на чичо ти Хенри Боуфърт. Дъщерята на Маргарет. Твоя роднина е. И моя също, по силата на брака ни. Загрижена съм за нея.
Полегнал настрани, Хенри се подпря на лакът и се взря в лицето й в полумрака.
— Тя иска да се омъжи за Джеймс от Шотландия — рече той, — а аз категорично забраних.
— Но защо? Толкова много се обичат и може да са щастливи като нас с теб.
— Защото… Защото преди време той отказа да се бие под моето знаме. Дръзко малко пале. Искам да му дам урок.
— Той изпитва огромно уважение към теб, Хенри. Сам го каза днес следобед.
— Така ли? — обади се Хенри след кратко мълчание.
— Да. Говори с него утре. Заради мен. Можеш да го направиш най-щастливия мъж за Коледа.
— След мен.
— След теб, разбира се.
Хенри мълча известно време, но накрая се съгласи.
— Добре, сладка моя вещице, отново успя да ме убедиш. Щом на Джеймс най-сетне му е дошъл умът в главата, нямам нищо против да се ожени. Не съм против брака по принцип, но той е още много млад. Нищо няма да им стане да почакат още година поне. Така или иначе, ще говоря с него утре, щом ме молиш така мило. Междувременно… — Той протегна отново ръце към нея и не видя тънката усмивчица, която разтегна устните й, докато се плъзваше послушно под неговото тяло.
Глава 6
Лестър, Великден 1421 г.
През март Катрин тъкмо реши, че най-сетне пролетта е дошла, и изведнъж застудя. Пухкавите главички на напъналите лешникови храсти вече се бяха показали за всеобща радост, когато зимата реши внезапно да се завърне и покри със скреж коловозите на вече разкаляните пътища, правейки пътуването изключително трудно. Хенри бе изпратил вест, че я вика при себе си, и тя с огромна радост прие тази възможност, макар да знаеше, че няма да е лесно да се придвижи от Лондон до Лестър.
Така и не успя да разбере какво налагаше само няколко дни след коронацията й той да тръгне на път и да я остави сама в „Уестминстър“. Да не би да се бе провинила с нещо? Нищо чудно да беше така, защото с очевидно раздразнение той й обясни, че е време да се сближи с поданиците си. Много време прекарал във Франция и хората сигурно ще забравят как изглежда, ако не отиде да се срещне с тях, а и как иначе щял да поиска от тях пари за армията си?
Катрин се опита да възрази, че и в Лондон има достатъчно поданици, които редовно се срещат с него, но според Хенри, макар в града да имаше тълпи хора, той беше твърде малка територия. Едрите земевладелци извън столицата държаха сериозните пари. С тези хора трябваше да говори. Техните пари искаше той, от тях очакваше да попълни армията си с войници
И така, кралят потегли с малоброен отряд заедно със своя изповедник епископ Уилям Аник, служил му вярно по време на целия престой във Франция и на чиито духовни напътствия Хенри много разчиташе. Напускайки Уестминстър в западна посока към Бристол, Аник яздеше непосредствено след краля. Оттам щяха да се отправят на север към блатистия Уелс — първо към Херефорд, а оттам към Шрусбъри.
Катрин се чувстваше изненадващо самотна без Хенри. Разбира се, Маргарет й правеше компания, но тя беше възрастна. Нищо не можеше да я разубеди да се отдели от Катрин и заедно с нея тръгна да празнува Великден в Лестър. А и съпругът й Томас беше още във Франция, за да брани интересите на брат си. Ето защо двете жени заедно поеха на път. Катрин така и не можеше да проумее защо Маргарет настоява да ги придружава ескорт от сто души, включително рицари, носачи, четирима певци и десет свещеници, както и Антон, кралският готвач.