В навечерието на Цветница ескортът им прекрачи прага на великолепната порта „Type“ на замъка „Лестър“ и Катрин с огромна радост видя, че Хенри ги очаква. Протоколът изключваше това емоционално публично посрещане, но в погледа му се четеше искрена радост и желание; не пропускаше да я докосва, да й шепне нежни слова и от време на време тайно стисваше палеца й в дланта си, което беше техен таен знак, че я желае.
И никой не се изненада, че кралят влезе с бързи стъпки в будоара й до спалнята, докато Гиймот и Трите Жо-Жо още разопаковаха сандъците и кутиите на своята кралица и й помагаха да свали дрехите от пътя.
— Вън! — разпореди се Хенри и плесна с ръце да побързат. — Излизайте — ухили се той широко. — Горя от нетърпение да съм със съпругата си. Вън!
Изгони ги от стаята, а те, кискайки се, неуспели дори да оставят на място гребените и огледалата, ги пускаха пътьом където им попадне. Господарката им, с разпусната по раменете коса, беше вече по долна риза и успя само да притисне ръце до гърдите си. Хенри завъртя ключа на стаята зад момичетата и облегна гръб на вратата.
— Катрин, изминаха само няколко седмици… но… — Той не сваляше поглед от нея, усмивката постепенно угасна на пребледнялото му от желание лице.
Тя протегна безмълвно ръце и той пристъпи напред.
— Мечтаех за този момент… — Хенри зарови лице в рамото й. — Представях си го, преживявах го. — Познатият аромат на лавандула го зашемети напълно.
— Не говори, моля те, Хенри. Нека просто те почувствам до себе си. Моля те, Хенри. Моля те… — поведе го тя към леглото.
Обзет от страст, той я облада стремително и макар че тя изви тяло към неговото с пламенност, сравнима с неговата, след това той изпита известно неудобство, че е бил по-груб и може би й е причинил болка.
— Катрин, прости ми. Не помня да съм изпитвал такова желание. Добре ли си? — попита той, легнал по гръб, все още задъхан, с ръка върху челото. — Сладка моя, моля те да ми простиш. Войниците понякога са истински грубияни.
Изтегната гола до него, Катрин въздъхна тежко, а лицето й се разтегна в усмивката на вечната жена, докато разглеждаше бродериите върху балдахина над тях.
— Милорд — почти тържествено заяви тя, — надявам се, не очаквате от мен да крача утре с процесията на Цветница!
* * *
Голяма част от дните на Страстната седмица кралското семейство прекара на колене, съблюдавайки религиозните ритуали за Великден в малката черква „Сейнт Мери де Кастро”.
Застанала до Хенри, Катрин проследи внимателно освещаването на мирото и ознаменуването на Светото причастие, а в неделята на Великден си позволи светотатствената мисъл, че със сигурност Бог най-сетне е доволен от молитвите й. Беше казала Attende Domine толкова много пъти, че със сигурност бе успяла да убеди Всевишния да се вслуша в най-горещото й желание да зачене наследник на трона на Англия.
Много скоро след това се наложи Гиймот и Трите Жо-Жо да прибират и опаковат отново дрехите й, защото, както обикновено. Хенри трудно стоеше на едно място и държеше да потеглят. Дворът щеше да се премести близо до Йорк, докато кралят и кралицата с неголям ескорт щяха да заминат на поклонение до Бевърли и Бридлингтън. Преди много години бащата на Хенри беше избрал за патрон на сина си свети Джон от Бридлингтън, а и той беше истински щастлив, че денят, в който духът на светеца се с преселил в отвъдното, 25 октомври, съвпада с празника на свети Криспин, деня, в който той бе спечелил най-важната си битка при Ажанкур шест години по-рано. Макар да отричаше яростно, че е суеверен, Хенри бе убеден, че дължи много на свети Криспин и на застъпничеството на свети Джон. Ето защо държеше при всяка възможност да посещава Бридлингтън.
Онова, което вълнуваше най-много Катрин, бе да има поне няколко дни почивка. Открай време не се чувстваше добре на път, но друсането и люлеенето на кралския екипаж я докарваше до състояние, много близко до това на морската болест, и тя се чувстваше много изморена. На следващата сутрин в Йорк я събудиха стъпките на оръженосеца на Хенри, който дойде да събуди господаря си. Хенри я целуна по челото и се оттегли в своята стая с човека. Катрин се надигна и разклати звънчето, което винаги стоеше до главата й, за да повика Гиймот, а тя неизменно се явяваше все едно по кое време на денонощието я викаше господарката й. Гиймот влезе в стаята минути по-късно и завари Катрин да повръща неудържимо.
— Божичко, Гиймот — продума младата кралица, докато камериерката държеше челото й. — Никога не ми е било толкова зле.
Момичето започна да прехвърля наум възможните причини. Най-голямата дъщеря от общо тринайсетте деца в къщи, тя често бе виждала майка си да повръща преди закуска, а след по-малко от година в дома им се появяваше ново бебе. Само че не искаше да буди надеждите на Катрин, поне не толкова скоро.