— Възможно ли е причината да е в английската храна, милейди? Или пък да не ви е добре заради дългото пътуване?
— Ще ми се да знам. Но докато не се почувствам по-добре, не мога да мисля за следващо пътуване в близките няколко дни.
— Елате, нека ви заведа до леглото — предложи момичето, докато подаваше чиста кърпа и розова вода, за да може Катрин да изплакне устата си. — Ще доведа лейди Маргарет, тя със сигурност ще знае какво да се направи.
— Да — съгласи се Катрин и се покачи във високото легло, завивайки се до брадичката. — Маргарет ще знае какво да прави.
Когато се върна отново в спалнята при нея, Хенри се изплаши от бледото лице на жена си. Дръпна настрани камериерката и попита:
— Какво става, Гиймот?
— Не мога да кажа със сигурност, Ваше Величество. Сега е по-спокойна, но преди малко й беше много зле.
— В такъв случай няма да тръгвам за Бевърли. Ще отида утре. Нищо не налага това да стане още днес. — Върна се пак при леглото и отстрани от челото на Катрин кичур влажна от потта й коса. — Не се тревожи, скъпа моя, ще кажа на Аник да изпрати вест в Бевърли и Бридлингтън, че отлагам посещението си. Най-добре да повикаме лекар.
Херцогинята на Кларънс завари Катрин облегната на възглавниците в леглото с опрени в брадичката колене да пие мляко с вино и подправки, което Гиймот й беше приготвила.
— Е, Катрин, мила моя, възможно е да си бременна — поздрави я Маргарет, минавайки веднага на въпроса.
— Бременна ли? — Катрин изглеждаше изненадана. — Със сигурност…
— Било ти е много зле тази сутрин, каза ми Хенри. Дори е поискал епископ Аник да повика лекар, за да сложи пиявици.
— Така е, но…
— Много се надявам пиявиците да не са нужни, макар че няма да ти навредят. А сега, кажи ми кога двамата с Хенри бяхте заедно в Лестър. Преди колко седмици?
— Но тогава беше Страстната седмица.
— Какво общо има това, което те питам, със Страстната седмица?
— Е…
— Да не искаш да кажеш, че освен месо си отказала на Хенри и друго? Не мога да повярвам, че си го лишила от неговите удоволствия.
— Не — отвърна Катрин с широко отворени очи.
Лицето на Маргарет се разтегна в широка усмивка. Тя гледаше с обич младата си снаха. Изглеждаше толкова дребна и малка в огромното легло, безпомощна някак, почти дете.
— Бебета се зачеват и по време на Страстната седмица, както и по всяко друго време на годината. Защо мислиш, че не бива? Та те са най-големият дар, който нашият Спасител дава на жената, особено когато тя е кралица.
Катрин само поклати глава. Кралица Изабо щеше да се окаже права. Беше прекарала твърде много време в компанията на монахини.
* * *
Хенри не можеше да си намери място от радост. Маргарет бе отишла да говори с него, за да му съобщи, че Катрин има много специална новина за него, която трябва сама да му каже. Той, естествено, беше наясно, че има само една ситуация, която е достатъчно важна, за да бъде Маргарет така тайнствена.
— Тя да не е…? Маргарет, да не искаш да ми кажеш, че тя може би е…? — Дори не смееше да произнесе думата.
— Нищо не казвам — ликуваща отговори Маргарет. — Макар да би ми доставило върховно удоволствие аз да съм носител на тази чудесна новина.
Хенри почти изтича вън от стаята, изгарящ от нетърпение да се види с Катрин.
— Катрин! Маргарет ми каза, че… Че може би… Че ти…
— Да, милорд — усмихна се тя. — По всичко личи, че ще имаме дете.
Хенри прекоси разстоянието между тях стремително и почти се хвърли отгоре й, за да я прегърне. Гиймот инстинктивно вдигна ръка, за да го спре.
— Ваше Величество! Внимавайте! Не бива да сте толкова буен.
— Разбира се, разбира се. Извинявам се. О, Катрин, не можеш да си представиш дори колко щастлив ме правиш! — Улови и двете й ръце и ги покри с целувки.
Катрин, която се чувстваше малко по-добре, реши да го подразни:
— Мисля си, че сега си най-щастливият мъж в Англия.
— Не, Катрин.
— Не ли?
— Аз съм най-щастливият мъж в целия свят! — Стисна отново ръцете й и изведнъж помръкна. — Ще бъде момче, нали?
* * *
Прекараха вечерта като истинско семейство със скромна вечеря в дневната на покоите си — Катрин, Хенри и Маргарет; присъстваха само Гиймот, която прислужваше, и двама от музикантите на Хенри. Маргарет не им обърна никакво внимание, дори не ги слушаше, развълнувано говореше за бебето, което щеше да се роди на Коледа. Всички знаци и знамения са благоприятни, не спираше да се вълнува тя, заченато бе вероятно в замъка „Лестър“, седалище на херцога на Лестър. Ще бъде чудесен младеж, велик крал, който ще продължи традициите на своя баща, на своя дядо и прадядо, мъдрия и могъщ Джон от Гонт. Хенри слушаше и направо грееше.