Облегната в своя стол, Катрин бе отпуснала ръце върху корема си. Със застинала на лицето усмивка, тя наблюдаваше щастливия Хенри и слушаше бъбренето на Маргарет, но някак разсеяно. Съзнанието й беше изпълнено с безпокойство. Надеждите и страховете на цялото кралско семейство на Англия бяха насочени към тази малка част от човечеството, която растеше в утробата й, ала имаше усещането, че я чакат изпитания. Въпреки времето, прекарано в двора, не можеше да се отърси напълно от възпитанието в манастира. Една фраза от Книга Битие звучеше в главата й: „с болки ще раждаш деца” (Светото писание, Книга Битие 3:16). Така и не сподели нито с Хенри, нито с Маргарет страха си от болката, но се питаше колко ли боли раждането на едно дете.
Легнаха си рано тази вечер и Хенри я държа нежно в прегръдките си, сякаш тя беше нещо много ценно. Преструвайки се на заспала, с отпусната на рамото му глава, Катрин безмълвно се молеше детето да е момче, за да може да даде на Хенри единственото, което той така отчаяно желаеше — наследник на трона. Щеше да изстрада Проклятието на Ева, за да се случи това, но пък и резултатът щеше да е връхната точка на всичко, за което тя и майка й бяха положили толкова усилия.
Кралят беше буден преди първи петли. Изтегли внимателно ръката си изпод главата на Катрин, за да не я събуди. Искаше му се да започне много рано този ден. Сега, когато по всичко личеше, че тя е бременна, за нищо на света не искаше да рискува здравето й. Налагаше се да направи поклонението без нея, но пък и сега повече от всеки друг път имаше нужда от закрилата на свети Джон и свети Криспин. Убеден беше, че те ще се погрижат детето да е момче.
* * *
Преди да тръгне, Хенри помоли сър Уолтър Хънгърфърд да остане с Катрин и Маргарет в Йорк, доверявайки му, че налице е допълнителна причина кралицата да получи неговата защита. Имаше пълно доверие на Хънгърфърд — зрял мъж над четиресетте. Предан на крал Хенри, така както бе верен и на баща му преди него, Хътърфърд беше кралски съветник и иконом на домакинството му от няколко години. Сър Уолтър се усмихна и го увери, че за него ще е чест и удоволствие да бъде отговорен за безопасността на кралицата и на херцогинята на Кларънс.
Сега вече Маргарет зае изцяло позицията на съветник на Катрин. Значително по-млада от майка й, все пак беше опитна жена. Кралица Изабо никога не се бе занимавала кой знае колко с образованието на дъщеря си нито по религиозни, нито по житейски въпроси, ето защо младата жена бе изненадваше невежа по отношение на тялото си и на процесите в него. Монахините в Поаси се бяха ограничили само до катехизиса и как да насочат мислите й към богопочитание. Осведомиха я, че според Божията воля жените всеки месец губят кръв, и я научиха и практически да се справя с това състояние, но иначе старателно избягваха да обсъждат с нея всеки друг аспект от женското тяло. Естествено Катрин добре знаеше как се зачеват децата, но пък нямаше никаква представа как бременността ще променя тялото й е течение на времето.
Ето защо тя обсипваше Маргарет с въпроси, на които херцогинята, искрено зарадвана от перспективата Катрин да носи дете, което ще стане наследник на трона на Англия, а след време и на Франция, гледаше да отговаря по най-подходящ начин.
Въпреки сутрешните неразположения времето минаваше бързо за Катрин, докато Хенри беше на път, и много скоро пристигна конник в кралска ливрея с вестта, че поклонението е завършило и групата се прибира на следващия ден. Катрин реши, че ще приготвят специално пиршество по този случай, още повече че имат още една причина да празнуват. Бяха говорили доста свободно на вечерята пред двамата музиканти на Хенри и слуховете за нейното състояние вече пълзяха в двора. И все пак нямаше официално обявяване на нейната бременност и тя смяташе, че е много подходящо това да стане сега. Двете с Маргарет повикаха кралския готвач, за да обсъдят менюто. Следващият ден беше четвъртък, ден, в който бе разрешено месо, а известно бе, че Антон предпочита да готви дивеч. Наистина наближаваше краят на ловния сезон, но французинът пазеше парче еленско месо, отлежавало вече двайсет и един дни, и смяташе да приготви плешката на бавен огън с вино и да я поднесе със сос от хвойна. Смяташе да предложи и пилешко, за съжаление сезонът на гроздето бе отминал, тъй като обичаше да сервира пиле, пълнено с гроздови зърна. Но пък, от друга страна, беше сезонът на агнешкото — младо и много вкусно. Щеше да опече две или три животни, в зависимост от размерите им и… За този специален случай, защото и той беше чул слуховете и знаеше какъв е поводът за празненството, щеше да е много щастлив да поднесе паун с подправки.