Хенри искаше отмъщение.
— Знаеш ли до какво заключение стигнах? — събрал вежди съсредоточено, се обади Джон, преди да натопи отново перото в мастилото. — Ако добавим парите от чичо Хенри Боуфърт, към това, което вече имаме, ще разполагаме с достатъчно, за да наемем приличен брой хора, коне и въоръжение.
— И да ги държим във Франция, докато притиснем французите достатъчно? — попита Хъмфри. — Колко ни дава той?
— Седемнайсет хиляди шестстотин шейсет и шест паунда, три шилинга и четири пенса — отговори Хенри веднага.
— Предложи ги с готовност и ще се наложи да му ги върна, естествено.
— При това с лихва — додаде Джон. — Вярно, че е Божи човек, но е добре запознат и с Мамон.
— Малко ме интересува как гледа на богатството си — обади се Хенри, — стига да е готов да ни дава заеми, когато се нуждаем от средства. Ще се тревожа как ще му ги върна, когато поставим френските копелета на колене.
— В такъв случай проблемите ни са решени — отбеляза Хъмфри. — Тръгваме за Франция.
— Междувременно — намеси се Джон, който вече събираше писмените си принадлежности — отиваме да си легнем. Късно е, а и свещта догаря.
— Почти нищо не ме влече към леглото — възрази Хъмфри. — Най-красивата жена в двора украсява възглавницата на Хенри, нищо че е бременна. Докато моето легло е празно. Така че ще си налея още една чаша вино.
— Мислех, че онази млада… как й беше името, топли твоето легло — подхвана Джон, но Хенри го прекъсна:
— Знаех се, че има още нещо, което трябва да ви кажа. Като стана дума за хубави жени… Замалко да забравя. Получих вест от Кале с молба да разреша на херцогиня Жаклин Холандска да посети Англия. По всичко личи, че е избягала от съпруга си.
— Джон от Брабант? — повдигна вежди Хъмфри. — Не се учудвам. ако това, което се говори за него, е вярно. Бил истински плъх.
— И с изгнили зъби също така — добави Хенри. — Казват, че устата му воняла!
— Доста неприятно — нацупи се в погнуса Джон. — Да се падне на толкова очарователна жена, макар да е прекалено жизнена за моя вкус. Признавам си, че бях се поувлякъл по нея по време на сватбата ти с Катрин.
— И какво реши, Хенри? — попита Хъмфри. — Покани ли херцогинята тук в двора?
— Разбира се. Роднина е на Катрин и ще е добра компания за нея, докато съм във Франция.
Хъмфри пресуши чашата си.
— Добре ли се познават? — попита той и посегна за гарафата.
— Да, така мисля. Тя беше много по-млада, когато се омъжи за Джон, брата на Катрин. Всъщност той после почина.
— Така е, бях забравил това. А дали разполага с някакви средства, с които да подпомогне армията ти?
— Предполагам, че не. Не и ако е избягала от съпруга си. Без съмнение е без пукната пара Така че уредих да получава малка сума за всеки месец, който прекарва тук, като компаньонка на Катрин. Пристига в Кале по някое време следващата седмица. Някой от вас готов ли е да отиде да я посрещне в Дувър?
— Мисля аз да го направя — обади се Хъмфри. — Ако не за друго, то поне в качеството си на управител на Петте пристанища. Ще тръгна за Дувър в края на седмицата, за да я посрещна. — Той си наля щедро поредна чаша. — Да пием за перспективата още една привлекателна жена да се появи в двора. Възползвал съм се вече от всички налични под четиресетте! — Той вдигна чаша и се ухили многозначително към братята си.
Сега, когато се очакваше да се появи наследник на трона, Хенри имаше да свърши някои неща, преди да тръгне за Франция. Не искаше да оставя нищо на случайността. Избра намусената Елизабет Раймън, една от най-възрастните придворни дами, и й възложи цялата отговорност за физическото състояние на неродения си син от момента на неговото раждане. Щеше да разполага с няколко предани акушерки, които да са в помощ, получаваше и значително по размери имение като отплата за услугите й към короната.
Катрин никак не беше доволна от това решение и няколко дни по-късно събра кураж да се противопостави на съпруга си, докато се приготвяха да си легнат. Беше разбрала, че ако иска да постигне нещо, спалнята е мястото, където е най-добре да постави въпроса.