— Милорд — започна тя с възможно най-кроткия глас, — наистина няма нужда лейди Раймън да се грижи за бебето. Това ще е мое задължение. И ще ми е много приятно да го правя. Заради мен, Хенри, моля те, кажи на лейди Раймън, че няма да се нуждая от нея.
Той я изгледа сурово.
— Катрин, не желая да подлагаш на съмнение решенията ми. Такова е желанието ми и нямам намерение да го отменям. Лейди Раймън ще поеме задълженията си от мига, в който синът ми се роди. А, и да не забравя, ще направиш така, че той да се роди в "Уестминстър".
— Така ли? И защо, милорд? Тук, в "Уиндзор", се чувствам чудесно и…
— Особено много държа на това, Катрин. Синът ми ще се роди в двореца "Уестминстър" и грижата за него ще поеме лично лейди Елизабет Раймън. Ще бъде наследник на трона на Англия и здравето и доброто му състояние са от първостепенна важност. Задължително трябва да бъде под непрестанно наблюдение, и то от най-висок стандарт. Милейди, ваше задължение е да се съобразите с желанията ми.
Тя прехапа устни и се извърна на другата страна. Дълго не можа да заспи, мъчейки се да не се натъжава прекалено. Достатъчно неприятно й беше, че съпругът й се готви да нападне родината й отново, да убива нейни съграждани, докато тя остава сама в Англия. Нямаше нито един истински приятел тук, като изключим Маргарет, която след смъртта на съпруга си често предпочиташе уединението. Сънят бягаше от очите на Катрин, но тя и не бързаше да заспи. Напоследък често имаше кошмари и искрено се молеше страховете от детството да не се върнат отново.
Докато чакаше раждането на бебето, Катрин бе заобиколена от хора, заети със своите грижи. Хенри беше изцяло погълнат от плановете за нападението над Франция, Маргарет през повечето време се молеше в стаята си за успокоение на душата на починалия си съпруг и не желаеше да говори с никого.
Ето защо Катрин шиеше и бродираше или се упражняваше на своята арфа, но никоя от тези дейности не й носеше удоволствие. Понякога взимаше книга и тъй като напоследък доста добре се справяше с английския, с истинска наслада четеше разказите на Джефри Чосър. Беше потънала в "Парламент на глупците", когато усети за първи път детето да помръдва в нея. Развълнувана, но и изплашена, тя пусна книгата и се затича при Маргарет.
Жената стана от молитвеното столче, целуна броеницата и прегърна снаха си. Сетне отстъпи и я изгледа с тъжен, угаснал поглед.
— Бог взима и Бог дава — промълви тя и се прекръсти.
Катрин прекарваше все повече време с Гиймот. Говореха на френски, без да се притесняват, като стари приятелки, а и Гиймот, присъствала на толкова много от бременностите на своята майка, даваше безценна за господарката й информация за процесите, които стават в тялото на една жена. Успя дори да разсее част от страховете на кралицата за болките при раждането, но дълбоко в себе си Катрин се боеше. Чувала беше, че жени умирали по време на раждане.
Кралят беше толкова зает, че минаха няколко дни, докато се сети да съобщи на жена си за посещението на братовчедка й херцогиня Жаклин. Катрин не можеше да си намери място от радост и въпреки многобройните й въпроси Хенри не можа да й каже нищо повече, освен че Хъмфри е тръгнал да посрещне херцогинята в Дувър, но няма представа колко време ще остане гостенката. Въпреки това Катрин беше на седмото небе. Най-накрая щеше да има приятелката, за която така копнееше. Жаклин щеше да бъде с нея в двора, значи животът щеше да поеме в нова, радостна посока. Имаше толкова много неща, за които да си говорят, и вече гореше от нетърпение тя да се появи. Не бяха се виждали от сватбата в Троа, а и тогава нямаха много време да си поприказват. Катрин не беше виждала и новия съпруг на Жаклин, беше чувала, че той не е много приятен човек.
С радост би отишла да я посрещне и макар сутрешните неразположения да не я мъчеха вече, тя се пазеше да напуска "Уиндзор" заради бременността. Пътуването никога не беше лесно за нея, а сега имаше и сериозна причина да го избягва. Радваше се, че е осигурен ескорт за Жаклин, макар начело да беше Хъмфри от Глостър. Колкото и да се мъчеше, Катрин не можеше да има пълно доверие на брата на съпруга си.
Няколко дни по-късно копитата на ескорта на Жаклин вече чаткаха по настилката на подвижния мост към замъка. Щом слезе от коня си, херцогинята се озова в прегръдките на братовчедка си. Хъмфри от Глостър стоеше леко встрани и наблюдаваше снизходително сцената на вълнуващата среща.
— Жаклин, никак не си се променила! — широко се усмихна Катрин, докато стискаше ръцете на братовчедка си и я оглеждаше внимателно.
Жаклин се усмихна в отговор. тя имаше характерния за семейство Валоа нос и същия цвят на кожата, но сините й очи искряха жизнерадостно изпод сложното високо украшение на главата и гледаха Катрин с много обич.